Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Трябваше да събере цялата си сила. Обърна поглед към космическото пространство. Минималният екипаж се мъчеше да оправи двигателите, но скоро главният механик дойде и докладва тъжно:

— Не можем да се справим с ремонта, адаре. Щетите са твърде големи.

Зан’нх кимна.

— Опишете какво ни трябва. Ще се свържа с тал Лорие’нх и ще поискам помощ.

За негова изненада генерал Ланиан се включи в същия канал. Беше забравил, че ЗВС са свързани с илдирийските честоти.

— Знам, че вие от Слънчевия флот сте доста дръпнати, но можем да ви помогнем малко. Все пак илдирийците ни дадоха технологията на звездните двигатели преди два века. На практика използваме едни и същи компоненти.

Зан’нх си напомни, че без Земните въоръжени сили и без помощта на Съливан Голд и Табита Хък, които бяха автоматизирали лайнерите му, нямаше да победят хидрогите.

— Генерал Ланиан, ще сме благодарни, ако инженерите ви ни помогнат.

— Няма проблем.

След по-малко от час совалката на Ланиан кацна в хангара на лайнера и генералът слезе, следван от добре екипирана група техници. Адарът с неудобство си спомни проклятията, които бе отправил към него Ланиан, когато бе решил, че са ги предали.

Но вместо обвинения командирът хвана ръката му и я стисна толкова силно, че чак го заболя.

— По дяволите, това беше страхотна клопка! Наистина ни заблудихте. За малко да се изпусна в новата си униформа. Но пък как само се справихте с хидрогите!

— Извинявам се, че не ви предупредихме, генерале. Спазвах инструкциите. Трябваше да запазим плана си в тайна от хидрогите. Мислех, че зелените жреци са ви осведомили.

— Не са. А и въобще не очаквахме появата на скитниците. Всичко се нареди чудесно, не мога да се оплача, макар че имам чувството, че ме завариха със смъкнати гащи.

— Както казах, предполагахме, че знаете. Не говорите ли със зелените си жреци?

— Напоследък не особено.

Зан’нх обясни как ханзейските инженери са преустроили корабите и разведе Ланиан из бойния лайнер. През това време екипажът му и техниците от ЗВС продължиха с поправките. Оказа се, че през годините хората са направили множество промени — генералът ги наричаше „подобрения“ — в звездните двигатели.

— Ако не може да оправим нещо, ще го подменим. Разполагаме с най-добрата ремонтна база в Спиралния ръкав.

Тал Лорие’нх изпрати съобщение:

— Адаре, кохортата ми е готова за връщане на Илдира, ако искате да дойдете с нас. Можем да оставим флагмана тук и да се върнем с екип от специалисти.

Генерал Ланиан вече бе получил доклада на механиците.

— Ако работим заедно, ще успеем да го оправим за няколко дена.

Зан’нх се поколеба. Искаше да се върне в Призматичния палат и да разбере какво е станало, след като хидрогите са разбрали за засадата. Знаеше, че баща му е жив, в противен случай щеше да има сътресение в тизма, и знаеше, че врагът е разбит въпреки множеството жертви.

Обмисли вариантите и взе решение. Щеше да изпрати кохортата на Лорие’нх обратно. За момента това бе достатъчно.

— Не, благодаря, тал. Оставете един лайнер да ми помага и се върнете на Илдира, за да докладвате. Аз ще пристигна, щом поправим флагмана.

Чрез телевръзката зелените жреци следяха войната в Спиралния ръкав, прочистването на газовите гиганти и големия сблъсък на Земята. Всички нови дървесни кораби бяха излетели, за да се включат в сраженията срещу древния враг.

Но самият Терок беше незащитен.

Пристигането на малкия хидрогски кораб предизвика сериозна паника. Световните дървета потрепериха и се приготвиха за защита чрез бараж от семена-снаряди. Зелените жреци се събираха тичешком. Майка Алекса и отец Идрис стояха на един висок балкон в гъбения риф и гледаха небето с боязън.

Но диамантената сфера не се държеше заплашително. Спусна се бавно и кацна на мястото, където бяха израснали петте кораба на Бенето.

Люкът се отвори и отвътре излязоха крал Питър и кралица Естара, следвани от някакво учителско компи.

Естара беше въодушевена.

— Вече сме у дома!

Беше минало толкова време. Не можеше да се насити на красивия си роден свят: на цвета на небето, на слънчевата светлина, на величествените дървета, които бяха преживели две хидрогски атаки. Миришеше на цветя и смола.

В годините след атаката, която бе убила брат й Рейналд, хората се бяха трудили неуморно, за да излекуват раните. Мъртвите дървета бяха разчистени и на тяхно място бяха засадени нови фиданки. Животът, който бе изникнал след венталската комета, бе покрил много от старите белези.