Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Сирикс и другарите му бяха изготвили чудесен план за унищожението на хората, съобразно действията на хидрогите. Пилотираните от компита кораби трябваше да смажат жалките остатъци от ЗВС.

Беше допуснал сериозни грешки. Въобще не бе очаквал, че гигантските дървета ще се включат в битката. Нито вярваше, че хората ще изградят защита, която да удържи на сериозно превъзхождащите ги нападатели. Не предполагаше и че скитниците ще се появят с невероятно ефективно оръжие срещу хидрогите.

И най-вече, въобще не бе мислил за илдирийците като за потенциална заплаха. Преди векове тогавашният маг-император се бе заклел, че няма да произвеждат интелигентни машини. Нямаше представа, че след като роботите нарушат съюза, илдирийците ще изкарат мелез с телепатични дарби да преговаря с хидрогите. Нито пък че Слънчевият флот ще се обърне срещу бойните кълба, въпреки че илдирийците знаеха какви ще са последствията. В това нямаше никаква логика.

Сирикс не можеше да изпълни целите си и това го вбесяваше.

Корабите му бяха същите като на генерал Ланиан. Откраднатите манти и буреносници превъзхождаха многократно силите на ЗВС и бяха обезвредили гилотиниращите протоколи. Този път номерът на Ланиан нямаше да мине.

Роботът се надяваше, че чрез проектирането на образите на мъртвите адмирали ще успее да се приближи повече, преди да открие огън. Но хората бяха проявили удивителни способности в това да различават истинските субекти. Образите бяха взети директно от данните на ЗВС, но войниците намираха начини да засекат измамата.

Подозрителните капитани задаваха на холограмите тривиални въпроси, които отсъстваха във файловете на ЗВС Например информации за спортни отбори и клюки за различните медийни звезди. Компитата и кликиските роботи не можеха да отговорят и истинските кораби на ЗВС ги различаваха лесно.

Сирикс бе подценил тези вредители. Симулациите и анализът не позволяваха достатъчно разбиране на хаотичния биологичен интелект.

Генерал Ланиан продължаваше да подава цели от очукания си дреднаут. Третата илдирийска кохорта му се притичаше на помощ. Верданските дървесни кораби унищожаваха хидрогите, които се бяха измъкнали от скитническото оръжие.

Потенциално лесната победа се бе превърнала в грандиозен провал.

Сирикс вече бе загубил една трета от корабите си, а те щяха да му трябват, за да прочисти останалите светове. Трябваше да се оттегли, иначе нямаше да успее да превземе бившите кликиски планети. А те му бяха приоритет.

Роботът реши да спаси остатъка от флота си. В противен случай щеше да провали цялата мисия, а не само тази битка.

Инструкциите му стигнаха до всеки от функциониращите кораби на компитата.

— Отстъпление! Изтегляме се от битката. Спасявайте корабите.

Повтори съобщението, за да е сигурен, че всички са разбрали. Вероятно и те бяха стигнали до същото заключение.

— Оттеглете се от полесражението.

Корабите му завиха с прецизност, на която щеше да завиди и илдирийският адар, и поеха към открития космос с максимална скорост.

Балонът на Джес се издигаше. Все още се виждаха някои от куполите и пирамидите на хидрогския комплекс, но живата мъгла скоро щеше да ги покрие. Венталите бяха проникнали в недрата на газовия гигант и наближаваха самия град. Бойните кълба изстрелваха светкавици и ледени вълни, но оръжията им нямаха почти никакъв ефект.

— Не мислех, че ще е толкова лесно — каза Тасия.

— На това лесно ли му викаш? — възкликна Роб. — Да не си се побъркала?

— Все още не сме се измъкнали — предупреди ги Джес.

Никой не предполагаше, че опасността ще дойде отдолу. Тасия застана на колене и погледна през стената на мехура.

— Шиз! Джес, кликиските роботи ни преследват! Много са.

От града се издигнаха множество черни машини, приближаваха с разперени крила. Приличаха на рояк метални скакалци.

Смит Кефа изкрещя:

— Ще ни избият! Проклети машини! Оставете ни на мира.

Първият робот заби ноктите си в мократа мембрана. Джес бързо успя да я запечата, но останалите нападатели приближаваха все повече. Корабът летеше с максимална скорост нагоре, но машините бяха твърде много.

Джес се обърна към венталите в главата си за помощ. „Не можем. Битката с хидрогите е доста тежка“.

Още един робот се доближи до балона и успя някак да се закачи за него. След това започна да се промушва през мембраната, сякаш се раждаше ужасяващо бебе.