Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Още стотици бойни лайнери. Зан’нх си пое дъх.

— Мислехме, че битката е загубена.

— Не още, адаре. — Лорие’нх започна да дава заповеди на седмината си кулове. Всеки от тях командваше по седмина септари.

Едно време Лорие’нх беше командващ офицер на Зан’нх, но не беше никак амбициозен и дори се изненада, че е стигнал до чин тал. Повишение, което дължеше основно на кадърните си подчинени.

Адарът разбра, че тази кохорта не е била част от плана и е изпратена в последния момент. Това не бяха автоматизирани кораби, предназначени за жертване. Зан’нх разчиташе основно на нововъведенията на Съливан Голд и неговите инженери. Не очакваше, че ще му се наложи да жертва стотици хиляди войници. Толкова много нишки, изтръгнати от тизма!

Лорие’нх гледаше с блеснал поглед.

— Тал, командирите ви готови ли са за това? Надявам се, че поне сте с минимални екипажи?

— Бойните лайнери са с пълни екипажи — отвърна офицерът с тъжна усмивка. Корабите се приближаваха с пълна скорост към битката.

Сърцето на Зан’нх се сви. Дали адар Кори’нх беше изпитал същото, преди да поведе манипулата си към Кронха 3?

— Не се тревожете за нас, адаре. Ако се провалим тук, цялата ни раса ще загине.

Знаеше, че това е вярно.

— Безопасен път до Източника на светлина.

— Дано някой ден се срещнем там — отвърна Лорие’нх.

Триста четиридесет и три бойни лайнера се понесоха като метеоритен дъжд към хидрогите. Зан’нх ги гледаше. Очите му бяха пълни със сълзи. Никога не беше виждал по-красива гледка.

Хидрогският кораб преодоля гравитацията без усилие. Небето беше празно. Туристическите цепелини и търговските кораби бяха приземени по спешност. От Двореца на шепота, който Питър и Естара бяха напуснали завинаги, се виждаха само няколко светлинки.

Кралицата се притисна към Питър.

— Не вярвах, че ще успеем да стигнем дотук.

Знаеше, че сърцето му се разкъсва, защото изоставя народа си в такъв момент. Щеше да изглежда като страхливец, бягащ точно когато хората му имат най-голяма нужда от него. Но Базил щеше да ги убие, ако не се измъкнеха. Нямаше да има никаква полза да останат. Естара знаеше, че дори да изгубят битката тук, човешката раса няма да бъде унищожена.

— Питър, човечеството не е само на Земята. Председателят забравя как сме разпространили. Той прекъсна връзките с Терок, със скитниците, а сега и с останалите колонии. — Погледна го с големите си кафяви очи. — От Терок ще можем да управляваме като истински крал и кралица. Председателят никога не би ти позволил да се превърнеш в лидера, от който имаме нужда. Това е единственият ни шанс.

Той знаеше, че е права, и кимна.

— ОХ, измъкни ни, колкото се може по-бързо.

Учителското компи пилотираше мълчаливо.

Спомените му бяха изтрити, но поне се бе превърнало в експерт по хидрогския кораб.

— Засичам множество препятствия по всички възможни курсове — заяви компито с равен тон. — Ще се опитам да ги избегна.

Естара виждаше кипящата битка през прозрачните страни. „Множеството препятствия“ бяха остатъци от стотици, дори хиляди разрушени кораби — илдирийски лайнери, бойни кълба и съдове на ЗВС Малкото им корабче беше като зрънце пясък сред целия този хаос.

Битката бе обхванала по-голяма част от пространството над Земята. Естара не виждаше начин да я заобиколят. ОХ избра най-добрия курс и ускори право в мелето. Току-що беше пристигнала нова група илдирийски кораби, няколкостотин лайнера.

— Какво ще правим, ако някой почне да стреля по нас? — попита тя. — Все пак сме в хидрогски кораб.

— Изследователският екип е монтирал комуникационни средства. Ще опитам да излъча съобщение по стандартните военни честоти, че не сме врагове. — Компито се захвана с уредите.

— Стига да ни повярват. А може и въобще да не ни забележат.

— Не ми се иска да разкриваме, че сме на борда. Исках да държа Базил на тъмно колкото се може повече. — Питър скръсти ръце. — Но нямаме избор.

— Не ви споменавам в съобщението — каза компито. — Съмнява ме, че на някого му е до нас. В момента са много заети. Генерал Ланиан опита да задейства „гилотиниращ протокол“, но се оказа, че бойните компита са препрограмирали корабите си. Много е ядосан, че планът му не е проработил.

Малкият им съд започна поредица от остри маневри, които щяха да запратят краля и кралицата в стените, но за щастие корабът разполагаше с добра система за разсейване на ускорението.

Някои от корабите на Земните въоръжени сили стреляха по тях, което означаваше, че въобще не слушат. Един язерен залп ги разклати сериозно, но ОХ бързо си възвърна управлението.