Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Двадесетимата пилоти инстинктивно си набелязаха цели и започнаха да се промъкват покрай сражаващите се съдове. Трябваше да избягват язерите на ЗВС и отломките от разрушените илдирийски лайнери и бойните кълба. Бенето използва системата, инсталирана от Солимар, за да предаде намеренията си на генерал Ланиан, но се съмняваше, че някой въобще слуша в цялата тази суматоха.

Хидрогите веднага разпознаха древните си врагове, оставиха съдовете на ЗВС и насочиха светкавиците си към новодошлите.

Когато пострада част от кората и някои клони, Бенето усети нещо, подобно на болка. Но се доближи достатъчно, за да обвие клоните си около най-близкото бойно кълбо.

Диамантената сфера използваше същото оръжие, с което хидрогите бяха унищожили гората на Гарванов пристан, когато бе загинал. Спомни си страха, болката и смъртта — и на дърветата, и на колонистите! Ледената вълна обгори няколко от огромните крайници, но той стискаше по-силно и по-силно, докато диамантената сфера не се пукна.

Деветнадесетте други кораба правеха същото с неустоимата си сила.

Около тях човешките съдове продължаваха да се сражават помежду си. От илдирийците бе оцелял само флагманът. А все още оставаха няколкостотин бойни кълба. Двадесетте вердански кораба не бяха достатъчни да ги удържат.

Но трябваше да опитат. Бенето и останалите дървесни кораби се впуснаха срещу тях. Той протегна трънливите ръце на верданския съд, сграбчи следващото кълбо, стисна и го разтроши.

Непоколебимите му другари правеха същото.

Флагманът на Слънчевия флот беше безпомощен.

Една експлозия беше повредила сериозно двигателите. Техникът на мостика се опитваше да поправи контролните панели, сменяше изгорелите схеми с части от други нефункциониращи системи. Поне тактическите екрани работеха и адарът наблюдаваше битката, въпреки че не можеше да вземе участие в нея.

Бяха изумени, когато удивителните дървесни кораби нападнаха бойните кълба. Зан’нх никога не беше виждал нещо подобно и се чудеше кой ли е създал подобни кораби. Толкова могъщи сили се бяха обединили срещу хидрогите, но не можеха да спрат оставащите диамантени сфери. Хидрогите бяха изпратили огромен флот срещу ЗВС, а може би възнамеряваха да унищожат и Слънчевия флот по същото време? Колкото повече се замисляше, все повече се убеждаваше в това.

Поради близката връзка с баща си бе усетил сътресенията в тизма. На Илдира умираха хиляди хора. Усещаше клането като тръпка, преминаваща по гръбнака му. След удара на Слънчевия флот тук хидрогите сигурно бяха отвърнали. Знаеше, че магът-император е жив, но предполагаше, че Призматичният палат е нападнат.

А той беше заклещен тук, неспособен да помръдне, да участва в битката. Палубата на флагмана беше наклонена. Зан’нх погледна обезкуражения си екипаж и удари с юмрук по таблото. Беше изпълнил своята задача, но това не бе достатъчно.

— Направихме всичко възможно, адаре — каза тактическият му съветник. — Унищожихме четиринадесет пъти повече кълба от адар Кори’нх на Кронха 3. Това е най-сериозната победа в илдирийската история.

Зан’нх не изпитваше триумф. В кораба му примигваха светлини, а от контролното табло продължаваха да изскачат искри.

— Не беше достатъчно. Нямахме достатъчно кораби. — Тази грешка можеше да е краят на историята.

— Ако бяхме взели повече кораби, нямаше да оставим достатъчно защита на Илдира.

— Това е защитата на Илдира! — възкликна Зан’нх. — Трябваше да нанесем смъртен удар на хидрогите. Ако не ги победим тук, те ще унищожат световете ни един по един. — Той понижи глас. — Вече са нападнали Миджистра! Не усещаш ли всичката смърт?

Корабите на компитата продължаваха да се сражават с остатъците от ЗВС. Верданските дървесни съдове унищожаваха бойните кълба, но хидрогите напираха към Земята.

— Адаре! — извика един от сензорните оператори. — Пристигат още кораби — стотици!

Сърцето на Зан’нх подскочи. Може би кликиските роботи имаха още подкрепления? Или пък идваха още хидроги?

— Комуникационната система работи ли?

В отговор на екраните се показа лицето на един илдирийски офицер.

— Адаре, говори тал Лорие’нх. Чувате ли ме? Не засичаме функциониращи лайнери.

Зан’нх се наведе към екрана.

— Да, тал Лорие’нх! Чувам ви.

Старият офицер се усмихна.

— Магът-император реши, че ще ви трябва малко помощ.

— Изпратил е цяла кохорта! — извика операторът.