Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Кейлъб приближи танкера си до нейния.

— Това значи ли, че трябва сами да се справяме с кълбата?

— Нали затова сме тук — обади се Уин от своя кораб.

Торин Тамблин се издигна от долните слоеве на атмосферата. Вече бе изсипал част от товара си, но олекналият танкер не можеше да се състезава с трите бойни кълба.

— Зад мен са! Помогнете ми или изчезвайте!

Двамата му братя се спуснаха надолу с по-тежките си цистерни. Торин се опитваше да избегне сините светкавици, с които го обстрелваше врагът.

Танкерът на Ческа беше пълен с вода. Тя усещаше как венталите пулсират и в нея, и в товарния отсек. Разбираше, че хидрогите ще унищожат всичките кораби.

— Бягайте! Не можете да се справите с тях.

— Но те гонят Торин! — изкрещя Кейлъб.

— Тогава ги оставете да подгонят мен.

Корабът на Ческа се устреми между кораба на Торин и хидрогите. Врагът нямаше представа с какво ще се сблъска. Говорителката обърна дъното на кораба си към врага, като животно, показващо незащитения си корем. След това отвори товарния отсек и венталите се изляха като живо торнадо.

Сферите внезапно бяха погълнати от разрушителната мъгла. Водните същества веднага започнаха да разяждат уж непробиваемата диамантена обвивка.

Хидрогите опитаха да завият и две от бойните кълба се сблъскаха като билярдни топки. Танкерът й беше точно на пътя им.

Когато се удариха, пред очите й премина ярка светлина. Сякаш налагаха тялото й с тежки чукове. След това усети, че се носи сред остатъците от корпуса, замръзващия въздух и енергийната вода.

Венталите я бяха опазили жива. Тя не искаше да изпробва неразрушимостта си, нито да жертва танкера. Но бе направила необходимото. Трите кораба на братя Тамблин кръжаха наоколо. Нямаше обаче нито радио, нито друг вариант за комуникация с тях.

За нейна радост бойните кълба бяха повредени и се спускаха към облаците на газовия гигант. Венталската мъгла ги следваше като рояк разярени стършели.

Ческа установи, че може да се движи през вакуума чрез просто усилие на волята. Братята сигурно бяха решили, че е мъртва, защото Кейлъб се опули, когато почука от външната страна на кабината му. Той грабна комуникатора си и съобщи новината на останалите.

Говорителката му направи знак да отвори единия люк, за да може да влезе. Бяха загубили един танкер, но бяха завладели цяла хидрогска планета.

До края на деня им оставаше доста работа.

Тасия рядко успяваше да различи какво става навън, но сега определено се случваше нещо.

— Май цари голяма суматоха.

Няколко бойни кълба прелетяха над улиците и преминаха през бариерата, която обграждаше хидрогския комплекс. Втечнените хидроги се носеха като подплашени рибни пасажи, следвани от черните кликиски роботи.

— Винаги се държат като луди — изръмжа Кефа. — Защо просто не ни убият и да се приключи?

— Може би искат да видят как реагираме на стрес — предположи Роб.

— Не особено добре — каза Белинда. Така и не бе казала второто си име на Тасия.

Тасия все още беше вбесена от убийството на ЕА. Гореше от желание да размаже поне няколко кликиски робота. Хидрогите имаха странен и чужд характер, но механичните хлебарки бяха наистина зли. Изпитваха наслада от причиняването на болка и разрушенията. Беше заложено в програмата им.

Тасия Тамблин винаги разчиташе на собствените си умения — и на подръчните материали. Не очакваше, че ще се появи рицар на бял кон, за да я спаси. Знаеше, че дори командосите на ЗВС не могат да я измъкнат от този кошмар.

Затова като видя брат си Джес от другата страна на мембраната, реши, че е полудяла. А бе очаквала, че ще издържи повече от останалите пленници, преди да се пречупи. Дали пък дрогите не правеха някакъв жесток номер?

Джес стоеше навън, в смъртоносната среда, носеше само някакви бели дрехи. Ръцете и краката му бяха голи. Въпреки невероятното налягане на газовия гигант, дългата му кафява коса се развяваше.

— Шиз, вече имам халюцинации. Надявах се, че ще са малко по-реални.

— Кой е този? — възкликна Роб. Останалите се приближиха. Явно всички го виждаха. Тасия разтърка очи.

— Прилича на брат ми Джес. Но това не е възможно!

— Наистина — каза Роб. — Намира се в недрата на газов гигант и е… бос.

Тасия беше виждала, че хидрогите приемат формата на брат й Рос, така че вероятно това бе поредната им форма. Уменията им се бяха подобрили, защото фигурата изглеждаше съвсем жива. Защо продължаваха да се занимават с нейните спомени? Радостта й премина в разочарование.