Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Ядосаният Ланиан насочи леденосиния си поглед към Базил.

— В момента съм зает. Не виждате ли, че съм в средата на битката?

— Почти нищо не виждам, генерале. Искам пълен доклад…

— Ще си получите доклада, когато всичко свърши. — И Ланиан прекъсна връзката.

Базил се загледа в тъмния екран. Имаше чувството, че някой го е зашлевил.

— Как смее да прекъсва!

— Господин председател, генералът трябва да се съсредоточи върху битката. Предлагам да се оттеглим в бункера — каза Каин.

— Няма гаранции, че ще издържи срещу хидрогите. За добро или лошо, трябва да съм в центъра на нещата. — Базил поклати глава. За какво му беше да оцелява, ако унищожаха Земята? Целият му живот се въртеше около управляването. Ако искаше да се занимава с нещо друго, щеше да се оттегли преди години. А тъй като сега нямаше и подходящ заместник, беше принуден да остане на поста. Капитанът трябва да потъне с кораба си, нали така.

Но поне нямаше да е сам.

В главата му започна да се оформя план.

— Намерете крал Питър и кралица Естара… вземете и принц Даниъл. Доведете ги тук.

— Да, могат да запишат окуражителна реч. Да посрещнем обединени края на Земята, ако се стигне дотам — каза Каин.

Базил стисна юмруци, след това се насили да ги разтвори.

— Нека да чакат участта си заедно с нас.

Но капитан Маккамон не отговаряше. Охраната на принц Даниъл също мълчеше. Никой ли в тази вселена не си вършеше работата? Нима дори лоялните стражи бяха напуснали поста си?

Обърна се към войниците в помещението и заповяда:

— Отидете в Двореца на шепота и ми доведете краля, кралицата и принца!

Продължи да наблюдава битката. Не можеше да разшифрова мигащите точки и начертаните траектории. Нямаше представа кой печели. Броеше секундите и очакваше появата на фалшивото кралско семейство. „Защо се бавят толкова?“

Най-накрая един от войниците се обади по интеркома.

— В кралското крило сме. Кралят и кралицата не са в покоите си, но открихме капитан Маккамон и един от хората му в безсъзнание. Явно са зашеметени. Оръжията им липсват.

Базил скочи.

— Невъзможно!

Скоро получи доклад и от втората група.

— Покоите на принц Даниъл са празни. Стражите са в безсъзнание. Няма следа от принца.

Краката на Базил омекнаха, сякаш някой го бе уцелил със зашеметител.

— Никой не ги е отвличал. Избягали са. — Това беше прекалено! Питър отново го бе прецакал.

Без значение какво бе направила Ханзата за него, без значение от заплахите и обещанията на Базил, Питър се държеше като бясно куче.

Всички го бяха предали! Положението ставаше неудържимо.

Причерня му. Чу нечий крясък, усети болка в гърлото и осъзна, че крещи самият той. Заместникът му го гледаше изненадано. Всички откъснаха очи от битката и се обърнаха към него, сякаш беше полудял.

Стана му неудобно и опита да се успокои. Да възвърне стандартната си невъзмутима физиономия. Ако щеше да се мре, поне трябваше да го направи с достойнство.

Скитническите групи бяха потеглили към множество хидрогски светове. Ческа бе избрала да лети на един от плумаските танкери заедно с няколко други, пилотирани от братята Тамблин. Имаха дълъг списък от цели.

Останалите екипи вече бяха излетели към вражеските обекти. Хидрогите щяха да бъдат ударени на стотици планети едновременно.

Ескадрилата на Ческа се бе насочила към газовия гигант Хафайн. Тя никога не беше посещавала този свят, но знаеше историческото му значение. Тук беше разположена една от първите две небесни мини, които скитниците бяха придобили от илдирийците. Хафайн беше и едно от първите места, нападнати от хидрогите. По време на атаката бяха загинали повече от шест хиляди скитници.

Сега нещата се бяха обърнали. Ческа нареди на екипа си да започне да излива венталската вода в облаците.

Кейлъб Тамблин явно беше нервен и имаше нужда да разговаря с някого.

— Кланът Тамблин винаги е бил най-добрият в доставянето на вода.

— Смятайте, че е като всекидневната ви работа — отвърна Ческа.

Изсипаха част от товара си и енергийната вода започна да се разпространява из облаците.

Венталите в товарното отделение говореха в главата й. Усещаше предстоящата победа.

— Венталите успяха да унищожат транскоридора. Врагът не може да се измъкне.

Внезапно от облаците изскочиха три диамантени сфери, вече напукани и разядени от водните същества в атмосферата. Обграждаше ги разяждаща мъгла, която имаше собствено съзнание.