Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Преди да открие сестра си, Джес трябваше да се справи с армия от копия на Рос. Хидрогите бяха избрали най-подходящия образ, с който да се изправят срещу него. Нямаше по-голям символ за провал и предателство от мъртвия му брат.

Как бяха разбрали? Как въобще можеха да знаят нещо за Рос?

Преди много години Джес бе предал доверието на брат си и се бе влюбил в бъдещата му жена. Но сега Ческа беше променена от венталите, точно като него.

Копията блокираха пътя на кораба му и го гледаха.

Как бяха разбрали?

Венталите в главата му проговориха.

„Това е съвпадение. Те не те познават“.

Рос беше една от първите им жертви. Просто бяха копирали външния му вид. Пратеникът, който бе убил крал Фредерик, изглеждаше по същия начин.

Въпреки колебанията съзнанието на Джес се вкопчи в логиката. Емоциите му го бяха подлъгали на няколко пъти. Първо с покварения вентал в майка му, а сега и това. Нима хидрогите можеха да разберат какво значение има Рос за него? Не беше възможно.

— Ти не си брат ми, както и онова същество не беше майка ми. — Вкопчи се в любовта си към Ческа и омразата към хидрогите. Тасия беше някъде тук и не биваше да позволява на тази орда да го спре.

И направи избора си. С мигновена мисъл разби обвивката на кораба си и разпръсна венталска вода във всички посоки. Капките бяха като киселина за хидрогите и те бързо се разпадаха. Мъглата погълна армията и унищожи копията на Рос.

Джес стоеше на открито, без защитата на кораба си. Водните създания в кръвта му предпазваха тялото му от смъртоносната околна среда.

Когато намереше сестра си, щеше да се наложи да направи нов кораб. Проблем, който не беше по-сложен от вече поетите задачи. Но първо трябваше да открие къде я държат.

Тръгна през лабиринта на хидрогския комплекс. Над главата му профучаха бойни кълба.

Джес забърза. Колко ли време му оставаше, преди извънземните да се отърват от пленниците си? Дали ги държаха като заложници, или като обекти за експериментиране?

Внезапно целият комплекс започна да се движи. Джес усети как огромната маса бавно ускорява. В далечината се появи процеп. Не само в небето, а в самата тъкан на пространството. Започна да се разтваря, сякаш се готвеше да погълне целия град.

Хидрогски транскоридор.

Джес осъзна какво се опитват да направят. Заради венталската атака хидрогите възнамеряваха да изоставят Кронха 3 и да се оттеглят на друг газов гигант. Не можеше да им позволи да се измъкнат! Нали щяха да отведат Тасия неизвестно къде.

Внезапно усети силна тръпка. Над града премина сребърен куршум, сякаш съставен от жива вода. Венталско торпедо.

Снарядът се заби в отварящия се коридор и течната енергия избухна. Порталът се сви и изчезна.

Гигантският комплекс внезапно спря и Джес за малко щеше да падне. Венталските торпеда обезвреждаха транскоридорите в цялата империя на хидрогите, за да не им позволят да се измъкнат.

Питър и Естара водеха принца толкова бързо, че той не можеше да задава въпроси. ОХ ги прекара през някаква странична врата, покрай градина със статуи и накрая излязоха на главния площад.

Даниъл беше развълнуван. И подозрителен.

— Щом ще е коронация, защо не я правят в Двореца на шепота? Не е в стила на председателя.

— Защото иска да е на безопасно място — каза Питър. — Забрави ли, че ни нападат?

— Но няма ли да има някакво празненство?

Сирените за въздушна тревога огласиха целия град. Естара посочи затъмнените сгради от другата страна на площада.

— Всички са се скрили и слушат приемниците си. Ти трябва да ги вдъхновиш.

— Ако ЗВС и илдирийците се провалят, хидрогите ще унищожат Земята — добави Питър. Но ако с кралицата успееха да избягат, оцелялото човечество щеше да има силен лидер.

— Значи има вероятност да не съм крал за дълго? Не е ли по-добре да отидем в някакво убежище? Кралят трябва да оцелее, без значение какво ще се случи със Земята.

— Още малко, Даниъл. — Питър се опита да го каже уверено. — Почти стигнахме.

Хидрогският кораб беше осветен само от аварийните прожектори. Изследователите бяха евакуирани. Питър видя сериозната охрана и разбра, че ще е по-трудно, отколкото бе очаквал. Базил може би се притесняваше, че хидрогите ще се опитат да си върнат кораба.

— Нямат ли си друга работа?

— Това е слабото място на плана — прошепна Естара.

Даниъл усети колебанието им.

— Защо сме тук?

— Защото това е целта ни — отвърна ОХ.