Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Наблизо се спусна втори, после трети кораб. А след това още, и още, почти двеста.

Сели гледаше с възхита огромните клони на органичните конструкции — те бяха по-внушителни дори от самите световни дървета. Очите я заболяха и усети, че е спряла да мига.

Бенето явно знаеше какво става и не изглеждаше притеснен. Дървеният й брат стоеше неподвижно в разчистеното пространство край гъбения риф, сякаш беше пуснал корени. На лицето му беше изписано задоволство.

— Те ще стоят на стража на Терок.

Тя си помисли за сестра си Естара, която беше на Земята.

— Ами ако хидрогите нападнат някъде другаде? Ами Земята?

Бенето се обърна към нея. В изкуственото му тяло течеше алхимична смес от кръв и мъзга.

— Тази война се простира отвъд Терок и Земята, отвъд хората и илдирийците. И може да бъде спечелена само от силен съюз. За щастие хидрогите си създадоха могъщи врагове. — Той посочи към гората, която кипеше от живот след дъжда от изпарената комета. — Венталите се присъединиха към нас и вече сме по-силни.

Това беше очевидно. Терокците месеци наред бяха премахвали щетите от предното нападение, а сега гората се беше раззеленила след венталския дъжд.

— В първата война венталите и верданите се сблъскали с по-могъщите хидроги — каза Солимар, който стоеше до Сели. — И били почти унищожени. Но фероуите също се обърнали срещу врага.

— Лоялността на фероуите е като пламък на свещ, който се клати от вятъра — добави Бенето. — Понякога те се бият с нашите противници, но това не означава, че са наши съюзници. Надявахме се, че врагът е изчезнал отдавна, отблъснат в ядрата на газовите гиганти. Но след хилядолетия хидрогите са се възстановили от раните си.

Дървеното му лице изглеждаше тъжно.

— Не е разумно да оставиш неразрешен проблем, макар понякога да е по-лесно. Световната гора и нейните съюзници не бива да повтарят тази грешка.

Под сенките на верданските кораби световните дървета трепереха и обменяха мисли в свързаното си съзнание. Сели усети хилядолетния им гняв и страх.

Изражението на голема се промени.

— Хидрогите вече се бият с фероуите. Няма да устоят на комбинирана атака от вердани и вентали. След като бойните ни кораби пристигнаха, е време да преминем в атака.

Вече втори ден мантата продължаваше да търси флотилията разбивачи, следи от спасителните капсули или поне някакви останки. Екипажът очакваше Стромо да знае какво да прави, но той не беше получавал инструкции за подобна ситуация. Заповедите, които беше получил, бяха съвсем прости. „Приберете оцелелите спасителни капсули и се върнете. Докладвайте колко щети са нанесли разбивачите“. Нещата не трябваше да са толкова сложни.

Клидия изпрати съобщения до Двореца на шепота и Натон го предаде по съответния ред. Председателят Венцеслас беше зает с посрещането на оцелелите от Оскивъл и намерения хидрогски кораб и отговори съвсем кратко: „Продължавайте търсенето. Очаквайте нови инструкции“.

Стромо се притесняваше да обикаля газовия гигант, където съвсем наскоро хидрогите бяха унищожили облачния комбайн на Ханзата и може би всичките шестдесет разбивача. Мантата нямаше никакъв шанс срещу бойните кълба.

Той завъртя командния стол към зелената жрица.

— Някакви новини от председателя? Още колко ще трябва да стоим тук?

Зелената жрица погледна крехката фиданка и я погали, сякаш беше домашен любимец. След като прекъсна телевръзката, направи пауза от няколко секунди, за да се осъзнае.

— Председателят предлага да настроим един приемник на съответните честоти и да увеличим обхвата. — Тя издиктува цифрите. Въпреки че стоеше на комуникационна станция, не можеше да работи с толкова сложна апаратура.

— С каква цел? — попита Стромо.

Ели Рамирес се зае с настройките, без да му отговаря. Клидия продължаваше с инструкциите.

— Ако уловим сигнал, трябва да го пуснем през декодиращо устройство. Председателят смята, че ще получим съобщение.

Стромо беше още по-объркан.

— Наблизо няма обитаеми светове, а не открихме никакви кораби. Откъде ще уловим сигнал?

— Явно на разбивачите е имало слушателско компи, чиято цел е била да наблюдава командир Тамблин и да събира данни за скитниците. — При думите на зелената жрица Рамирес се опули. — Можем да се свържем към разузнавателния софтуер. Ако компито е в обхват, ще успеем да проследим къде са отишли разбивачите.

Адмиралът се огледа нервно.