Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

— Но нали вече претърсихме острова…

— Ако трябва, направете мащабно претърсване на целия южен континент. Направете всичко необходимо и не се предавайте. Разочаровах мага-император твърде много пъти. — Удру’х понижи глас. — Той не пожела да убие Тор’х… но ако му кажа, че Нира е изчезнала отново, със сигурност ще заповяда да ме екзекутират.

След като новината за бременността на кралицата се разпространи, хората желаеха да я виждат възможно по-често. В крайна сметка, за да задоволи тълпата, председателят й позволи да се разхожда на места, където може да я гледат. Самият той гледаше на нея просто като на средство, с което би могъл да притиска краля. Естара се надяваше, че ще продължат да я подценяват по този начин.

Откри Натон в един от павилионите с пеперуди на покрива. Придворният зелен жрец стоеше сам и се наслаждаваше на слънцето и калейдоскопа, създаден от крилата на пеперудите. Като го видя, си спомни как с Бенето бяха наблюдавали червеите на Терок и как Росия й бе разказал за ужасния си сблъсък с уайверна.

Натон беше единственият източник на новини от дома. Често я информираше за родителите й и малката й сестра Сели. Беше й казал и как гората бе възкресила копие на брат й Бенето. Сарейн наскоро се бе върнала от Терок, но Естара така и не бе успяла да я види. Сестра й обаче едва ли щеше да каже нещо, което Натон вече да не е описал.

Придворният зелен жрец беше висок и спокоен, с продълговато лице. По тялото му имаше татуирани символи, които показваха през какви тренировки е преминал, преди да бъде пратен на Земята.

— Кралица Естара! За мен винаги е удоволствие да видя дете на Терок.

— И за двама ни ще е още по-голямо удоволствие да видим самия Терок. Толкова време мина.

Красивите оранжеви и жълти пеперуди кръжаха край нея, примамени от благоуханията, сякаш беше някакво много привлекателно цвете.

Естара тъгуваше за световната гора и дома си в гъбения риф. Сега, с предстоящото бебе и всички останали грижи, много й се искаше да е близо до майка си. Как можеше да обясни за убитите делфини и многобройните заплахи? За това, че председателят искаше да убие детето й просто защото не се вписваше в плановете му? Отец Идрис и майка Алекса не можеха да й помогнат от Терок. Сарейн беше на земята, но кралицата изпитваше колебания относно лоялността на сестра си.

Нямаше към кого да се обърне, така че сподели опасенията си с Натон. Той изглеждаше разтревожен, но не и изненадан.

— Аз съм зелен жрец, син на Терок. Лоялността ми е към световната гора и след това — към вас с краля. Председателят… не е заслужел доверието ми. — Усмихна се широко. — Не се притеснявайте. Благодарение на брат ви Бенето на Терок се случи нещо забележително. Те са пътували хиляди години, гигантски дърве…

Внезапно на покрива се появи Пелидор. Лицето му беше зачервено, очите — присвити от нетърпение.

— Кралице Естара, опасно е да се разхождате сама.

— С Натон съм в пълна безопасност. — Загриженият му тон беше също толкова фалшив, колкото нейната усмивка. Дали бе подслушвал?

— Не се тревожим за зеления жрец. Ще ви придружа до покоите ви. Веднага.

— Благодаря, че се грижите за моята безопасност. — Очите й излъчваха откровен скептицизъм относно мотивите на Пелидор. Естара изсумтя и мина покрай него. Знаеше, че тъкмо той е убил делфините по заповед на председателя.

Преди да тръгнат, погледна към зеления жрец. Очите им се срещнаха, но тя не посмя да го попита какво съобщение ще изпрати на родителите й. Беше му казала достатъчно. Пелидор и председателят не можеха да спрат Натон, освен ако не унищожаха всички фиданки в Двореца на шепота. Така и не бе успяла да разбере каква е добрата изненада, свързана с Бенето и световната гора.

Пелидор я хвана за ръката. Естара потръпна, но не направи опит да я отдръпне.

Хората на Терок наблюдаваха с изумление как величествените кораби на верданите се спускат от небето. Сели хвана ръката на своя приятел Солимар и я стисна толкова силно, че щеше да му счупи пръстите. Назъбените сенки на гигантските дървета бяха смълчали целия горски живот.

Първият кораб запълни почти цялото небе. Докато се спускаше, дългите клони в долната му част се извиха като тънки крачета, а останалите се обърнаха нагоре, към космоса. Извитите клони нямаха листа, а завършваха с внушителни остри тръни. Корените на дънера — приличаха на антени — се насочиха към почвата на Терок и внимателно се вкопаха в отдавна забравения си дом.