Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Келъм удари с ръка по масата.

— По дяволите, чудесна идея! Все още пазим екипировката в кометните облаци на Оскивъл. Два облачни комбайна, които не сме ползвали след ултиматума на хидрогите. Знаех си, че все някога ще се върнем по старите пътища. Ах, небесното миньорство! Чуваш ли, Зет? Кланът Келъм се връща в бизнеса с екти! — Той се ухили на дъщеря си. — Още утре тръгваме към Голген, скъпа. — И се потупа по корема. — Само храната да се смели.

Срещата между мага-император и пратеника на хидрогите беше плод на дълговековно планиране. Осира’х не очакваше, че владетелят на Илдирийската империя ще е толкова безпомощен и отчаян. „Преговорите“ всъщност бяха едностранни. Какво беше пропуснала? Нима той нямаше план? Не можеше да няма!

През кристалния купол на тавана се виждаше армадата бойни кълба, която я беше докарала от дълбините на Кронха 3. Осира’х беше накарала хидрогите да погледнат в съзнанието й и ги беше убедила да дойдат тук. Те бяха извлекли цялата информация от мозъка й> но не бяха заинтересовани да я разберат.

Осира’х също бе проникнала в съзнанията им и знаеше, че тези преговори няма да протекат според очакванията на баща й. Съществата виждаха чрез нея какво се опитва да постигне императорът и не бяха впечатлени. Тя усещаше, че заплахите на пратеника не са напразни. Въпреки сериозните загуби от фероуите хидрогите бяха готови да смажат илдирийците само за да си спестят бъдещи главоболия.

Тя слушаше внимателно и мълчаливо — и гледаше баща си. Бе го срещнала съвсем наскоро и още не можеше да прецени що за човек е. В главата й имаше множество различни образи: баща, маг-император, любим на майка й, брат на коварния губернатор на Добро Удру’х.

Осира’х разполагаше с ясните спомени на майка си. Те бяха изпълнени с любов и нежност. Но момичето бе изпитвало подобни чувства към Удру’х, а той я беше измамил. Дали Джора’х беше постъпил по същия начин с Нира?

Точно сега искаше — трябваше — да го види не като баща или любим, а като водач на милиардите илдирийци. Искаше той да демонстрира силата си, силата на империята.

Но хидрогите бяха много по-могъщи.

Пратеникът продължаваше с бумтящия си глас:

— Едно време илдирийците са били тясно свързани с фероуите, нашите смъртни врагове. Вече изгасихме едно от слънцата ви, при последната битка. Това е само началото.

— Ние не сме в съюз с фероуите — настоя Джора’х. — Те ви нападат, хората пък използват кликиски факли, но ние не сме част от тази война. Нямаме интерес към вашите планети. Ние сме неутрални.

— Вие не разбирате нашата война.

— Така е! Разбирам само, че сме част от нея, не по наше желание.

Пратеникът направи пауза, сякаш искаше да си спомни някакво име.

— Вашият… Адар Кори’нх унищожи много бойни кълба.

Осира’х се сепна. Хидрогите бяха взели името от нейната памет, което означаваше, че разбират илдирийците много по-добре, отколкото признават.

Магът-император се изненада колко много информация е извлечена от дъщеря му.

— Адар Кори’нх просто защитаваше илдирийците от непровокирани атаки. — Джора’х се приближи към капсулата и заговори по-твърдо: — Знаете на какво сме способни, ако се наложи да съберем цялата си военна мощ. Слънчевият флот разполага с хиляди кораби. Не ни подценявайте. Можем да ви нанесем сериозни щети.

Възмущението на пратеника се разби в съзнанието на Осира’х като във вълнолом.

— Ние можем да унищожим расата ви.

— Можете. Но ако решите да го направите, ще ви отслабим значително, може би достатъчно, че фероуите да ви победят. Ще поемете ли този риск? Каква полза ще имате? — Пратеникът мълчеше и магът-император продължи със заканите: — През десетте хиляди години от последния ни конфликт учените ни са разработили множество защити. Няма да се справите лесно с нас.

Осира’х се помъчи да запази мълчание. Знаеше, че илдирийците почти не са се променили през вековете и че данните за предишната война са изтрити от Сагата. Народът й въобще не беше готов за борба със съществата от газовите гиганти. На практика единствената нова защита беше самата тя. Въпреки че се опита, тя не успя да скрие разочарованието от баща си и неговия народ. Толкова хора бяха пожертвани на Добро. „Всичко… заради това?“

Хидрогите усетиха реакцията и извлякоха истината от ума й. Пратеникът заговори, без да я поглежда:

— Твоят опит за измама е твърде жалък. Не ти вярваме. Нямате никакви защити срещу нас.