Кевин Андерсън: Време на огън и мрак

Но когато наближиха пръстените на газовия гигант, не намериха и следа от корабостроителниците. Цялата планета изглеждаше изоставена.

— Ей? Къде сте? Нося добри новини. — Надяваше се, че съобщението му ще получи някакъв отговор. — Ехо?

Цялото съоръжение, леярни, докове, складове, жилищни райони, беше празно.

КР и ГУ продължиха да излъчват на обичайните честоти, които използваха скитниците.

— Може би хидрогите са ги унищожили — предположи ГУ.

— Не бъди песимист — отвърна Кото, но усети как в стомаха му натежава буца.

Не успя да открие и изоставения кораб, който се бе намирал доста далеч от станцията.

— Изчезнал е! Някой го е взел!

Объркан, уплашен и дори малко ядосан, Кото се насочи към главния комплекс. Имаше множество останки, съвсем малко непокътнати сгради — и никаква следа от живот. Сякаш корабостроителниците бяха разграбени и изоставени. Не бе останало нищо полезно.

— Забелязвам следи от схватка или някакъв инцидент — каза КР. — Но щетите не са толкова сериозни, че да погубят целия персонал.

— Сякаш е имало евакуация — добави ГУ.

Кото обиколи пръстените още два пъти.

— Корабостроителниците са изчезнали. Не са унищожени, просто… ги няма. Сякаш Дел и хората му са прибрали всичко и са заминали.

Но какво би прогонило мъж като Дел Келъм? Дали не беше работа на ЗВС, като атаката на Рандеву? Сигурно те бяха взели хидрогския кораб! Как щеше да открие Дел Келъм, говорителката Перони, майка си, който и да е?

— А тъкмо си мислех, че главоблъсканиците са свършили.

След като векове наред бяха оцелявали на ръба, скитниците бяха свикнали нещата да не се развиват по план. Неочакваните събития следваха с тревожна регулярност.

Ден Перони беше напуснал водните мини на Плумас с тежък махмурлук. Чудеше се как е успял да се напие така, че да се забърка в пиратската авантюра на братята Тамблин, при която бяха пленили ханзейския кораб и двамата му пилоти. Като проклинаше колективната им глупост, той реши да излети и да зареже пленниците. Рано или късно Кейлъб и братята му щяха да осъзнаят, че не знаят какво да правят с Рлинда Кет и Брансън Робъртс. Междувременно можеше да се наслаждава на това да е сам на кораба, без непрекъснатото мрънкане на Кейлъб Тамблин.

Обикаляше с „Настойчиво постоянство“ от един скитнически пост на друг, но повечето новини, които научаваше, вече не бяха актуални. Гневните скитници бяха готови да дъвчат желязо и да плюят пирони и обсъждаха предимно слухове и откровени измислици.

Все пак успя да научи, че дъщеря му Ческа се намира на малката луна Йон 12 в другия край на Спиралния ръкав. В качеството си на говорителка тя бе призовала клановете да се съсредоточат върху възстановяване на щетите, причинени им от Ханзата. Ден се притесняваше за дъщеря си, но знаеше, че вероятно тя се оправя по-добре от него.

Имаше и добри новини. Нико Чан Тайлар беше донесъл вестта, че хидрогите са отблъснати от Голген — значи отново можеха да се заемат с небесно миньорство! Ден реши да разпространи новината още преди Ческа да направи официално съобщение.

Грешката на Фори беше най-големият метален астероид около оранжевата звезда К2. При образуването си слънцето не бе имало достатъчно маса, за да се създадат големи планети, но астероидът беше апетитен плод. Металите просто чакаха някой да дойде да ги прибере.

Около него, привлечени от масата му, обикаляха множество малки каменни сателити: кръжаха като мушици, привлечени от ярка лампа. Компютрите можеха да предвиждат траекториите им, но те непрекъснато се променяха заради постоянните сблъсъци и рикошети.

Карлтън Фори бил първият скитник, решил да разработи астероида и довел клана си преди стотина години. Но преди да успее да разположи екипировката, сгрешил орбитите на отломките, което довело до няколко сблъсъка. По-голяма част от семейството и цялата екипировка били унищожени. Една сгрешена точка на десетичната дроб с ужасяващи последици. Така астероидът бе заслужил името си.

Когато пристигна с „Настойчиво постоянство“, Ден започна да изчислява и препроверява безопасните за момента пътища. Щом навлезе във видимия обхват, забеляза голяма група скитнически кораби: чакаха извън пояса от каменни сателити. Имаше евакуационни кораби, миньорски станции и дори части от космически докове. Приличаше на мащабна операция. Но пък Грешката на Фори си беше обикновен обект за събиране на ресурси.