Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

След това забеляза клановите знаци на корабите. „Келъм“.

— Тук е Ден Перони, нося ви новини и търговски стоки. Не съм виждал Оскар от години. Кой ви е дошъл на гости? Дел Келъм там ли е?

— Да — потвърди диспечерът на станцията. — Доведе всички бежанци, след като са се евакуирали от Оскивъл.

— Евакуирали са се от Оскивъл ли?! — Нямаше търпение да чуе подробностите. — Натоварен съм с пресни хранителни продукти от Ирека, ако сте заинтересувани.

— Това е най-добрата новина за деня, „Настойчиво постоянство“.

— Значи вчера сте чули нещо по-добро, така ли? Тогава ще взема да оставя царевицата за друг клиент.

На Грешката на Фори имаше твърде много гърла за изхранване и Ден извлече съвсем символична печалба от целия товар плодове и зеленчуци. Коравите астероидни миньори от клана Ковалски и стотиците избягали от Оскивъл решиха да си направят празненство. Скитниците живееха ден за ден, защото бедствията се случваха твърде често и нямаше смисъл да гледат твърде напред в бъдещето.

Келъм беше доволен, че вижда Ден. Едрият мъж стоеше начело на масата и говореше шумно, все едно той управляваше Грешката на Фори. Ден подозираше, че вероятно се опитва да сключи сделка с Ковалски за комбиниране на добив на ресурси и корабостроене.

— След като проклетите зевесета се махнаха, знаехме, че разполагаме само с няколко дни, преди да променят мнението си. — Дел Келъм потупа ръката на дъщеря си. Очевидно беше разказвал историята много пъти.

— Зет се научи по трудния начин, че не бива да им вярва.

Младата жена отметна тъмната си коса.

— Просто им кажи какво се случи, татко.

— В корабостроителницата имахме само леки кораби, без илдирийски двигатели. Знаехме, че с тях няма да се доберем до някой друг клан. Но не искахме да зарежем цялата екипировка. Знаете, че зевесетата разграбват всичко.

Около масата се надигна ропот. Келъм взе една варена царевица и я заръфа, за да се наслади на паузата. Няколко зрънца се закачиха в посивялата му брада.

— Така че решихме да приберем всичко и да го закараме до станциите за кометни разкопки в Куиперовия пояс. Глупавите зевесета въобще не се сетиха да погледнат там. Ама той наистина е огромен, нали така.

Няколко души измърмориха в знак на съгласие.

— Там имахме доста широкообхватни кораби, както и няколко илдирийски двигателя за новопроизведените съдове. Така че направихме няколко модификации и ето ни тук, на гости на клана Ковалски. — Той се обърна към един висок слаб мъж с леденосини очи, гъсти вежди и побеляла коса около плешивото теме. — Нашите приятели ни предложиха убежище, но не бива да прекаляваме с гостоприемството им. Нали, Оскар?

— Не сте… все още — отвърна Оскар Ковалски. — Но нито едно скитническо поселище няма достатъчно ресурси да се справи с толкова много бежанци.

— Ако не се договорим да установим тук нова корабостроителница, ще си тръгнем след седмица. Винаги на път. Все пак сме скитници. Ден, а къде е говорителката? Имаме нужда от нея.

— Доколкото чух, дъщеря ми е на Йон 12 и се опитва да събере клановете. Мисля, че и Ихи Окая е там. Сигурен съм, че ще измислят нещо.

— Надявам се, в името на Пътеводната звезда! — каза Оскар. — И ние сме затънали в работа.

Ден гледаше как миньорите се гощават с прясната храна. После попита:

— След като ометохте по-голяма част от товара ми, някой да разполага с нещо за търгуване? Имам достатъчно място в трюма, поне до следващата спирка.

Оскар Ковалски направи някакви изчисления наум и се обади:

— Кажи от какви метали имаш нужда и ще те натоварим догоре.

Келъм се усмихна на издъвкания кочан в чинията си.

— По дяволите, имаме дори товар екти от кометните добиви. Ден, искаш ли да го закараш на илдирийците? Нали си възстановил търговията с тях?

— Да. С Кейлъб Тамблин уредихме нещата лично с мага-император. Ако ми дадеш екти, ще ги закарам направо на Илдира. По-добре, отколкото да ги продаваме на Голямата гъска. — Презрителният прякор на Ханзата беше твърде мек, за да опише истинските чувства на Ден.

— Гледай да вземеш добра цена. Кланът ми ще има нужда от капитал за новите операции, където и да са те. Хич не ми се иска да правя отново корабостроителница от нищото. Първия път беше дяволски трудно.

Ден внезапно се сети за нещо.

— По време на пътуванията си чух нещо интересно. Какво ще кажеш да се завърнеш към небесното миньорство? — И им обясни, че облаците на Голген отново са безопасни за събиране на екти.