Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Пак беше по-добре от това, което младият мъж заслужаваше за участието си в ужасния бунт на Хирилка. „Всички трябва да живеем с предишните си поражения. Но ти намери лесен изход“.

Идеалистичното му протеже Даро’х се чувстваше неспокойно в ярко осветената стая.

— Тор’х беше престолонаследник. Илдирийската империя щеше да е негова. — Даро’х погледна наставника си, когото трябваше да замени като губернатор. — Защо брат ми постъпи така? Защо се откъсна от тизма на баща ми и опита да унищожи империята?

— Той не искаше да я унищожи, а просто да я промени. Някои хора са заблудени фанатици, придържат се към неправилни идеи и вярвания. Други са егоистични и жадни за власт. А някои са просто глупави. Престолонаследникът беше и трите.

Младият мъж лежеше като труп на тясното легло. Удру’х се надяваше, че го измъчват кошмари и вина за стореното, но лицето на Тор’х не изразяваше нищо.

— За разлика от брат ми Руса’х, Тор’х няма оправдание за действията си.

— Нима оправдавате лудия губернатор? Нали вие самият го предадохте и съкрушихте бунта му! Ами избитите по негова вина?

— Губернаторът на Хирилка се промени след травмата на главата. Имаше халюцинации. Вярваше, че вижда нов път към Източника на светлината, и беше готов да го напои с кръвта на всеки, който не се присъедини към неговия тизм. Беше полудял. Защо иначе би отлетял право в слънцето на Хирилка? — Удру’х погледна Тор’х с отвращение. — Но престолонаследникът знаеше много добре какво прави. Точно за това го презирам. Щеше да е по-добре, ако бе загинал.

Удру’х знаеше, че бунтът на Хирилка ще бъде отразен много внимателно в Сагата за седемте слънца. Паметителите щяха да предадат събитията точно, но същевременно щяха да замажат леко злодеите и героите, за да запазят величието на империята. Истината е гъвкаво нещо, независимо от вярванията на низшите касти.

— За щастие никой не знае, че го държим тук — каза Даро’х.

— Ще го държим толкова упоен, че да не може да се свърже с тизма. Вече не заслужава да е част от него. — Дори след това долно предателство Джора’х беше проявил слабост, като отказа да екзекутира сина си. Вместо това бе наредил на Удру’х да го скрие на Добро и да се погрижи никога да не получи достъп до тизма. Планетата и без това криеше достатъчно мрачни тайни.

Кандидат-губернаторът Даро’х не беше проявил наивност, когато му бяха обяснили за експериментите, провеждани с пленниците от „Бъртън“. Просто беше приел причините за цялата операция и дискретността. Даро’х не се опитваше да съди мага-император и предшествениците му. Беше умен млад мъж, въпреки че бе израсъл в изолация в Призматичния палат. Удру’х се гордееше с него.

Откъм главната част на сградата долетя глъчка. Даро’х се обърна с надежда натам.

— Може би са открили зелената жрица.

— Съмнявам се, въпреки че това би решило много от проблемите ми.

Удру’х беше признал на мага-император, че любимата му е жива: надяваше се, че с това историята ще приключи. Беше обещал да я освободи, но все едно го зашлеви за последно, тя беше изчезнала, без да остави следи. Трябваше да я открие, преди брат му да заподозре, че нещо не е наред. След толкова лъжи не можеше да се върне в Призматичния палат и да каже, че пак е изчезнала. Трябваше да я открие, а не разполагаше с много време.

Удру’х и Даро’х излязоха от стаята на упоения бивш престолонаследник. Очакваше ги задъхан куриер, около него се бяха струпали съветници и стражи.

— Губернатор Удру’х! Изпраща ме адар Зан’нх. Небето на Миджистра е пълно със стотици бойни кълба на хидрогите!

— Нападнаха ли ни? — изпъшка Даро’х.

— Не. Момичето, Осира’х, е с тях. Изпратиха ме с най-бързия кораб да ви го съобщя. Осира’х успя. Добро успя!

Удру’х усети как му олеква. Джора’х трябваше да сключи пакт с хидрогите, независимо от цената, но поне вековната работа на Добро беше дала резултат. Наставленията и уроците му бяха помогнали на момичето да изпълни предопределението си! Осира’х му липсваше, но той бе направил необходимото. Ако тя се беше провалила, щеше да изпрати брат й Род’х, а после и всички останали деца, докато не изчерпеше и последната възможност.

Докато стражите извеждаха куриера, Удру’х осъзна, че му се предоставя неочакван втори шанс. Магът-император щеше да е напълно зает с армадата на хидрогите над Призматичния палат. Значи разполагаше с повече време да намери зелената жрица!

— Даро’х, трябва да се възползваме от възможността. Трябва да открием жрицата, докато магът-император е зает с други неща. Ако побързаме, може въобще да не се наложи да му казваме, че е изчезнала. Намери я!