Дъглас Адамс - Ресторант „На края на Вселената“

Артър нямаше никаква представа какво се очакваше да установи.

— Кинокамера — поясни Форд. — Заснема този исторически момент…

— Виж какво, не знам как е при теб — обади се пак Форд след малко, — но аз съм вън от играта.

Известно време седя, без да каже нищо.

След няколко минути Артър се видя принуден да отговори.

— Ъъъ, какво имаш предвид с това „вън от играта“? — попита той.

— Уместен въпрос — каза Форд. — В ефира цари пълна тишина.

Като погледна през рамото му, Артър видя, че той върти копчетата на една малка черна кутия. Форд вече го беше запознал с тази кутия и я бе представил като Суб-Ета Сенс-О-Матик, но Артър само бе кимнал разсеяно, без да му задава повече въпроси. Според неговите разбирания Вселената все още се делеше на две части — Земя и всичко останало. И тъй като Земята беше разрушена, за да отвори място за нов супер-космически обиколен път, това му виждане на нещата беше вече малко изопачено, но Артър продължаваше да се придържа към тази изкривена представа, защото тя бе единствената му останала връзка с неговия дом. Суб-Ета Сенс-О-Матика несъмнено принадлежеше към категорията „всичко останало“.

— Нищо не се чува, поне едно пиле да бе изписукало! — каза Форд, като разклати кутията.

Пиле, помисли си Артър, докато гледаше равнодушно примитивния свят около себе си, какво ли не бих дал за едно хубаво опечено земно пиле.

— Ще повярваш ли — каза Форд раздразнено, — но от това затънтено място не се чуват каквито и да било сигнали. Слушаш ли ме?

— Какво? — каза Артър.

— Ние сме в опасност — каза Форд.

— О — каза Артър. Това му прозвуча като стари новини отпреди месец.

— Докато не уловим някакъв сигнал по тази машинка — каза Форд, — шансовете ни да се махнем от тази планета са равни на нула. Може да е някаква аномалия, възпрепятстваща проникването на вълните през магнитното поле на планетата, и ако е така, просто трябва да се движим непрекъснато, докато попаднем на място, където сигналите минават свободно. Идваш ли?

И като си събра нещата, закрачи нататък.

Артър погледна надолу. Човекът с кинокамерата се бе изправил с мъка на крака тъкмо навреме, за да заснеме как един от неговите събратя умря.

Артър откъсна стръкче трева и закрачи след Форд.

— Надявам се, че си хапнахте добре!? — каза Зарниууп на Зейфод и Трилиън, щом се материализираха отново на мостика на звездолет „Златно сърце“ и останаха да лежат на пода, като се задъхваха.

Зейфод отвори някои от очите си и го изгледа кръвнишки.

— А, ти ли си? — изсъска той.

Изправи се, залитайки, на крака и неуверено тръгна да търси стол, на който да се тръшне. Намери един и се тръшна в него.

— Програмирал съм компютъра с Невероятностните координати, на нашия полет — каза Зарниууп. — Ще пристигнем много скоро. Междувременно защо не се отпуснете и подготвите за срещата?

Зейфод нищо не каза. Стана от мястото си и отиде до един малък шкаф, от който извади бутилка Джанксова ракия и отпи голяма глътка.

— И като приключим с това — каза Зейфод яростно, — край, нали? Свободен съм да правя каквото си искам, да се излежавам на плажа и т.н., нали така?

— Зависи какво ще излезе от срещата — каза Зарниууп.

— Зейфод, кой е този човек? — попита Трилиън с треперещ глас, като стана, клатушкайки се, на крака. — Какво прави тук? Защо е на нашия кораб?

— Това е един много глупав човек — каза Зейфод, — който иска да се срещне с човека, който управлява Вселената.

— Аха — каза Трилиън, като взе бутилката от Зейфод и отпи, — парвеню значи.

Главният проблем — ЕДИН от главните проблеми, защото те са няколко — един от многото главни проблеми, свързани с ръководенето на хора, е този, кого да натовариш да върши тази работа; или по-точно, кой ще успее да накара хората да му позволят да върши това с тях.

Да обобщим: добре известен е фактът, че онези хора, които ЖЕЛАЯТ да управляват хората, са по правило тъкмо тези, които най-малко са способни да вършат това. Да обобщим обобщението: всеки, който е способен да направи така, че да бъде избран за президент, в никакъв случай не бива да му се позволява да изпълнява тази длъжност. Да обобщим обобщението на обобщението: хората са един голям проблем.

И така, получава се следната ситуация: една поредица от галактически президенти, които до толкова обичат развлеченията и ласкателствата, идващи с властта, че твърде рядко забелязват, че те фактически не властват.