Дъглас Адамс: Почти безобидна

Когато се качи замислена в асансьора Триша си спомни, че бе забравила чантата си в стаята и за миг се зачуди дали да не изскочи, преди да се е затворила вратата, за да я вземе. Не. Чантата беше на сигурно място, а и в нея нямаше нищо, което би й потрябвало кой знае колко. Вратата плавно се затвори.

Освен това ако животът я бе научил на нещо, то бе следното: Никога не се връщай, за да си вземеш чантата.

Докато асансьорът се спускаше, тя се втренчи напрегнато в тавана. Всеки, който не познаваше Триша Макмилън, би си помислил, че гледа нагоре точно както хората, които се мъчат да сдържат сълзите си. Само че тя гледаше малката видеокамера на службата за сигурност, монтирана горе в ъгъла.

След минута излезе забързано от асансьора и отново се приближи до рецепцията.

— Ще напиша всичко — обясни тя, — защото не искам нещо да се обърка.

Написа името си с големи букви на лист хартия, добави номера на стаята си и после: „В БАРА СЪМ.“ Подаде листа на служителя, който го погледна.

— В случай, че някой ме потърси. Става ли?

Служителят продължаваше да гледа листа.

— Искате да проверя дали си е в стаята ли?

След още две минути Триша се настани на високия стол пред бара до Гейл Андрюс, пред която имаше чаша бяло вино.

— Направихте ми впечатление на човек, който предпочита да седи на бара, вместо да се спотайва на някоя маса — посрещна я тя.

Това бе истина и Триша се изненада.

— Водка? — предложи Гейл Андрюс.

— Да — съгласи се Триша, изпълнена с подозрения. Едва се сдържа да не попита „Откъде разбрахте“, но Гейл отговори и без това:

— Барманът ми каза — и се усмихна мило.

Барманът вече бе налял водката и я плъзна елегантно към нея по полираната махагонова повърхност.

— Благодаря — кимна Триша и разклати питието. Не знаеше как да реагира на тази неочаквана любезност и реши да не позволява тя да я заблуди. Хората в Ню Йорк не се държаха мило един към друг, ако няма конкретна причина за това.

— Мис Андрюс — каза тя твърдо, — съжалявам, задето сте нещастна. Предполагам смятате, че тази сутрин се държах малко грубо с вас, но астрологията в края на краищата е само забавление. Няма нищо лошо в това. Тя е част от шоубизнеса и вие се справяте отлично в нея… Желая ви успех. Забавно е. Но не е наука и не бива да се смята за такава. Мисля, че двете с вас тази сутрин се представихме много добре, като в същото време ще доставим удоволствие и на много други хора — с това си вадим хляба, нали? Съжалявам, ако съм ви създала проблеми…

— Аз съм напълно щастлива — отвърна Гейл Андрюс.

— О! — възкликна Триша, без да е сигурна как да разбира думите и. — В бележката ви пишеше, че сте нещастна.

— Не — възрази Гейл Андрюс, — в бележката написах, че вие сте нещастна и се чудех защо.

Триша имаше чувството, че са я ритнали по тила. Започна да мига.

— Какво!? — попита тя тихо.

— Има нещо общо със звездите. Когато разговаряхме тази сутрин ми се стори, че нещо свързано със звездите и планетите ви тревожи и ядосва. Това ме обезпокои и реших да дойда, за да видя дали всичко е наред.

Триша се втренчи в нея.

— Мис Андрюс… — започна тя, но си даде сметка, че тонът й е именно ядосан и разтревожен, а това силно подкопаваше възражението, което искаше да направи.

— Наричайте ме Гейл. Нямам нищо против.

Триша изглеждаше объркана.

— Зная, че астрологията не е наука — продължи Гейл. — Разбира се, че не е. Тя е просто набор от правила като в шаха, тениса или… как се казваше странното нещо, на което играете вие, англичаните?

— Мм? Крикет? Самоненавист?

— Парламентарна демокрация. Правилата някак си са се оказали там, където са. Те нямат никакъв смисъл извън самите себе си. Само че когато започнете да ги прилагате, възникват всевъзможни процеси и започвате да разбирате много неща за хората. В астрологията правилата са свързани със звездите и планетите, но не би имало голяма разлика, ако бяха свързани например с патки и патоци. Чисто и просто това е начин на мислене върху даден проблем, който позволява да се прояви формата на този проблем. Колкото повече правила има, колкото по-дребни и произволни са те, толкова по-добре. То е като да хвърлиш шепа фин графитен прах върху лист хартия, за да видиш къде са скритите неравности. По този начин можеш да прочетеш какво е било написано на горния лист, който вече е откъснат. В случая графитът не е важен. Той е само средство, за да се видят малките вдлъбнатини. По същия начин астрологията няма нищо общо с астрономията. Тя е свързана с хората, които мислят за други хора. Така че тази сутрин, когато… как да се изразя… когато така емоционално съсредоточихте вниманието си върху звездите и планетите, започнах да си мисля: „Тя не е ядосана и нещастна заради астрологията, чувства се така заради истинските звезди и планети. Хората изпадат в подобно настроение само когато наистина са изгубили нещо.“ Не можех да си мисля друго, но да си призная, не бях в състояние и да си го обясня. Така че дойдох да видя дали всичко е наред.