Дъглас Адамс: Почти безобидна

Пътеводителят на галактическия стопаджия през онова, което на смях наричаме „минало“, е имал да каже доста неща по въпроса за Паралелните вселени. Все пак много малко от тях са разбираеми за когото и да било под нивото на Усъвършенстваните богове и тъй като вече е доказан факт, че всички известни богове са се появили цели три милионни от секундата след началото на Вселената, а не, както те обикновено твърдят, една седмица преди това, им се налага да дават прекалено много обяснения и засега не са в състояние да отделят време за коментари по въпросите на дълбоката физика.

Едно от нещата, които Пътеводителят ни казва по въпроса за Паралелните вселени, е, че нямаш и минимален шанс да ги разбереш. Следователно можеш да казваш: „Какво!?“, „А!?“, да ти се кръстосат очите и дори да изпаднеш в нервна криза — без страх, че ще те вземат за глупак.

Първото нещо, което трябва да се знае за Паралелните вселени, казва Пътеводителят, е, че не са паралелни.

Също така е много важно да си дадем сметка, че те не са и вселени в точния смисъл на думата, но най-лесно е да се опитаме да разберем това малко по-късно, когато вече сме разбрали, че всичко, което сме разбрали досега, не е вярно. Причината да не са вселени е, че всяка Вселена не е нещо само по себе си, а само начин за разглеждане на онова, което е по-известно под техническото название ЦВММ или Цялостен всеобхватен миш-маш. Цялостният всеобхватен миш-маш също не съществува реално, а е сумата от различните начини, по които бихме могли да го разглеждаме, ако съществуваше.

Причината, поради която Вселените не са паралелни, е същата, поради която и морето не е паралелно. Това не означава нищо. Можете да направите какъвто си искате разрез на Цялостния всеобхватен миш-маш и в общи линии ще получите нещо, което някой ще нарече свой дом.

Сега не се стеснявайте да изпаднете в нервна криза.

Земята, с която се занимаваме поради особената й ориентация в Цялостния всеобхватен миш-маш, за разлика от другите земи, бе ударена от едно неутрино.

Не е голямо нещо да те ударят с неутрино.

Всъщност трудно е да си представим нещо по-малко, с което можем да се надяваме да ни ударят. Освен това удрянето с неутрино не е нещо чак толкова необикновено за обект с размерите на Земята. Далеч не. Ако има наносекунда, в която тази планета не е подложена на ударите на няколко милиарда летящи неутрино, тя би била доста необикновена.

Разбира се, всичко зависи от това, какво разбираме под „удряне“, след като си дадем сметка, че материята се състои направо от нищо. Шансовете едно неутрино да удари нещо, докато се движи през цялата тази огромна пустош, горе-долу се равняват на това да хвърлиш напосоки сачмен лагер от летящ „Боинг 747“ и да удариш, да кажем, сандвич с яйце.

Но това неутрино все пак удари нещо. Нищо кой знае колко важно в скалата на нещата, би могло да се каже. Само че проблемът с казването на такива неща е в това, че резултатите могат да кръстосат погледа ни. Веднъж след като нещо наистина се случи в нещо толкова сложно и объркано като Вселената, само Кевин знае какъв ще бъде крайният резултат — където „Кевин“ е всяка случайна величина, която не знае нищо за нищо.

Това неутрино удари атом.

Атомът бе част от молекула. Молекулата бе част от ДНК. ДНК-то бе част от една генетична рецепта за растеж… и така нататък. Резултатът от всичко това беше, че на едно растение му поникна допълнително листенце. В Есекс. Или по-скоро в това, което след множество обсъждания и локални проблеми от геологическо естество щеше да стане Есекс.

Растението беше детелина. То разпространи тежестта си, или по скоро семената си, удивително ефективно и бързо се превърна в най-важния тип детелина за света. Точната причинно-следствена връзка между този дребен биологичен инцидент и някои други незначителни вариации, които съществуват в този разрез от Цялостния всеобхватен миш-маш — като например фактът, че Триша Макмилън не успя да замине със Зейфод Бийбълброкс, ненормално ниските продажни цени на сладоледа с аромат на американско орехче и че Земята, на която това се случи, не бе разрушена от вогоните във връзка с новата хиперпространствена магистрала — в момента е вписана под номер 4 763 984 132 в списъка на приоритетните изследователски проекти на онова, което някога беше Исторически факултет на Максимегалонския университет и изглежда никой от участниците в молитвеното събрание край басейна за водна топка не смята проблема за особено спешен.