Артър Кларк - Среща с Рама

Когато интересите не са засегнати, двете страни проявяват сдържаност. Достатъчно е обаче една от тях да поиска територията или запасите на другата, за да не остане никакво място за пощада. Разумът и техническите възможности позволяват на хората да победят винаги, стига да са достатъчно настойчиви. Но понякога това е доста трудно, а някои вярват, че крайната победа ще бъде на страната на термитите. Без да забравяте за всичко казано дотук, помислете за страхотната заплаха, която може да се окаже Рама, макар че не е задължително да стане точно така. Какви предпазни мерки сме взели срещу най-лошата възможност? Досега само говорихме, разсъждавахме и писахме. Е, уважаеми колеги, Меркурий е една стъпка по-напред. По силата на параграф 34 от Споразумението за космоса от 2057 година, което ни дава право да вземем всички необходими мерки за защита на целостта на нашето слънчево пространство, ние отправихме към Рама ракета с мощен ядрен заряд. Ще бъдем най-доволни, ако не се наложи да я използуваме никога, но поне не сме така безпомощни, както бяхме досега. Може би ще ни обвинят, че сме действували едностранно и без предварително съгласуване. Приемаме го. Но, господин председателю, с цялото необходимо за случая уважение би ли могъл някой да си представи, че щяхме да достигнем до нужното съгласие за времето, с което разполагахме. Ние считаме, че сме действували не само за нас, но и за целия човешки род. Всички идващи поколения може да ни благодарят един ден за нашата прозорливост. Признаваме за трагичен факт и дори за престъпление разрушаването на един великолепен изкуствен обект като Рама. С радост ще приемеме всяко предложение, което ще помогне да го избегнем, но без опасност за човечеството. Ние не можахме да намерим друго решение, а времето изтича. Изборът трябва да бъде направен в следващите няколко дни, преди Рама да застане в перихелий. Разбира се, ние ще предупредим навреме „Индевър“, но все пак бихме посъветвали командира Нортън да организира нещата така, че да се оттегли веднага. Възможно е в Рама всеки миг да започнат грандиозни изменения. Господин председачелю, уважаеми колеги, това е всичко. Благодаря ви за вниманието. Ще чакам вашето сътрудничество.

— Е, Борис, в твоята теология има ли място за жителите на Меркурий?

— Разбира се, капитане — отвърна лейтенант Родриго със сериозна усмивка. — Това е вечната борба между силите на доброто и на злото. Идва момент, когато и хората трябва да застанат на една от двете страни.

Нортън помисли, че друго не може да се очаква. Развитието на нещата е причинило навярно силно сътресение Борис, но той не се е отдал на мълчаливо съзерцание. Християните в космоса бяха знаещи и енергични люде. Дори в някои отношения те напомняха много на обитателите на Меркурий.

— Борис, сигурен съм, че имаш някакъв план.

— Да, командире. Той е съвсем обикновен. Просто трябва да обезвредим бомбата.

— Охо! А как ще го направим?

— С едни малки клещи.

Нортън би помислил, че това е шега, ако го чуеше от друг човек. Но пред него бе Борис Родриго.

— Почакай. Нали знаеш, че бомбата гъмжи от камери? Мислиш ли, че ония от Меркурий ще седят и ще наблюдават?

— Разбира се, те не могат да направят нищо друго. Когато сигналът стигне до тях, ще бъде много късно. Аз ще свърша цялата работа за десет минути.

— Ясно. Наистина ще полудеят. Но представи си, че бомбата е капан, който само чака допир, за да се задействува.

— Малко вероятно. Просто е безсмислено. Тази бомба е построена, за да изпълни определена задача в далечния космос; без друго в нея са предвидени всевъзможни предпазни средства, а тяхната роля е да не допуснат взривяването й освен при един-единствен сигнал. Аз съм готов да поема риска, без да бъде застрашен корабът. Обмислил съм всичко.

— Сигурен съм, че е така — каза Нортън.

Идеята бе великолепна и трудно можеше да се устои на притегателната й сила. Особено го привличаше мисълта за обърканите жители на Меркурий; той би дал много, за да види как ще изглеждат в мига, когато разберат с голямо закъснение какво се е случило с тяхната смъртоносна играчка.

Но още в самото начало се появиха затруднения. Преди всичко той бе изправен пред най-трудното и най-отговорно решение в цялата си служба.

Впрочем ограничеността на подобна оценка бе направо смешна. Той трябваше да вземе решение, пред каквото не бе заставал нито един командир досега. От него зависеше бъдещето на целия човешки род. А ако жителите на Меркурий бяха прави?