Артър Кларк: Среща с Медуза

Да, Уебстър знаеше много добре причината, но само отговори:

— Продължавай.

— Закъснението. Закъснението. Оня идиот от телевизионната платформа мислел, че използува местния радиопредавател. А съвсем случайно го били превключили към спътник. Може би вината все пак не беше негова, но той трябваше да забележи. Половин секунда закъснение за една обиколка. В спокойна атмосфера и това нямаше да е от значение. Всичко направи въздушното течение над Големия каньон. Когато платформата се наклони и той се опита да я оправи, тя се наклони на другата страна. Карал ли си някога кола по неравен път с половин секунда закъснение в хода на кормилото?

— Не съм и нямам намерение. Но мога да си представя.

— И така, Ганимед е на разстояние един милион километра от Юпитер. Това означава приблизително шест секунди закъснение. Не, ръководителят на полета е нужен там, на място, за да вземе навреме предпазни мерки. Сега ще ти покажа нещо. Може ли да я използувам?

— Моля!

Фокън взе картичката от бюрото на Уебстър. За Земята картичките бяха нещо старомодно, но тази тук показваше триизмерния марсиански пейзаж и беше нашарена с екзотични и скъпи марки. Той я държеше така, че тя увисна вертикално.

— Стар номер, но ще ми помогне да изясня случая си. Постави палеца и показалеца си от двете й страни, но не я докосвай. Ето така.

Уебстър протегна ръка, готов всеки момент да стисне картичката.

— А сега я хвани.

Фокън почака няколко секунди. После без предупреждение пусна картичката. Пръстите на Уебстър се затвориха в празно пространство.

— Ще повторя, за да ти докажа, че тук няма илюзия. Виждаш ли?

И падащата картичка пак се плъзна между пръстите на Уебстър.

— Сега опитай ти с мен.

Този път Уебстър взе картичката и я пусна без предупреждение. За малко да му се изплъзне, но Фокън я хвана. На Уебстър дори се стори, че чува прищракването на пръстите, толкова бърза беше реакцията на другия.

— Когато са ме сглобявали отново — забеляза Фокън с безизразен глас, — хирурзите са направили някои подобрения. Това е едно от тях, а има и други. Искам да ги използувам максимално. Юпитер е мястото, където мога да го направя.

Няколко секунди Уебстър гледаше вторачено падналата картичка и поглъщаше невероятните цветове по стръмния склон на Тривиум Каронтис. После тихо рече:

— Разбирам. И според теб колко време ще ти трябва?

— С твоя помощ, с помощта на Бюрото и на всички научни фондации, които ще успеем да привлечем, три години. После една година за опити — ще трябва да изпратим поне два пробни модела. Да, при добър шанс — пет години.

— Така си и мислех. Надявам се да имаш късмет, заслужаваш го. Но едно нещо няма да направя.

— Кое е то?

— В следващия ти полет на въздушен балон не очаквай да ти стана пътник.

За да попаднеш от Юпитер V на самия Юпитер, са необходими три часа и половина. Малко хора биха могли да заспят по време на такова вълнуващо пътуване. Спането бе слабост, която Хауърд Фокън мразеше. И малкото време, вее пак отделено за него, му носеше сънища, които времето още не можеше да прогони. Но през следващите три дни не се надяваше на почивка — трябваше да получи колкото е възможно повече информация по време на дългото, близо хиляда километрово спускане надолу в океана от облаци.

Още щом „Кон-Тики“ промени орбитата си и всички компютри отчетоха задоволителни данни, той се приготви за сън, който можеше да бъде и последният в живота му. Сгодно беше сякаш и това, че почти по същото време Юпитер затъмни малкото светло Слънце и той премина в чудовищната сянка на планетата. Странен златист мрак покри кораба за няколко минути. Сетне една четвърт от небето се превърна на черна дупка в пространството, а останалата част представляваше блестящо море от звезди. Колкото и далеч да пътуваше човек в Слънчевата система, звездите не се променяха. Същите тези съзвездия светеха и за Земята на милиони километри разстояние. Единственото различно нещо тук бяха малките бледи сърпове на Калисто и Ганимед. Без съмнение горе на небето имаше и други луни, но твърде малки и далечни, за да се видят с просто око.

— Прекратявам работата за два часа — съобщи той на кораба-майка, който висеше почти хиляда километра над пустите скали на Юпитер V, защитен от радиацията в сянката на малкия спътник. Ако не ставаше за друго, Юпитер V поне служеше като космически булдозер, непрекъснато помитащ заредените частици, поради които всяко приближаване до Юпитер беше нездравословно.