Артър Кларк - Фонтаните на рая

На третото ниво имаше дузина самолетни кресла, всяко с различен дизайн. Две от тях бяха заети от истински манекени, мъжка и женска фигури, явно отегчени от всички тия приготовления.

— Експериментирахме основно на тоя модел — каза Кингзли и посочи луксозния въртящ се стол с наклонена облегалка с прикрепена към него малка табла. — Но най-напред ще проведем обичайните изследвания.

Морган натисна с юмрук меката седалка.

— Дали някой наистина е пробвал да седи тук в продължение на пет часа?

— Да… Един стокилограмов доброволец. Размина му се без протрити места! Ако по-нататък получим някакви оплаквания, ще напомним на хората зората на авиацията, когато е отнемало пет часа, само за да се прелети над Тихия океан. А освен това им предлагаме и комфорта на ниската гравитация почти през целия път…

По-горният етаж бе идентичен с тая разлика, че липсваха кресла. Оттук преминаха бързо и достигнаха следващото ниво, на което дизайнерите явно бяха посветили по-голямо внимание.

Барът изглеждаше почти функционален и машината за кафе наистина работеше. Над нея висеше старинна гравюра в сложна, позлатена рамка. Сюжетът пасваше така неочаквано, че Морган чак затаи дъх.

В горния ляв квадрант грееше пълната Луна, а към нея летеше локомотив с форма на куршум и теглеше четири вагона. През прозорците на купето, обозначено с табелка „Първа класа“, надничаха важни особи с шапки от викторианската епоха и се любуваха на гледката.

— Как ви хрумна пък това! — попита удивен и учуден Морган.

— Май заглавието е паднало пак — извини се Кингзли и започна да търси зад плота на бара. — А, ето…

Връчи на Морган картон, на който със старовремски букви бе отпечатано:

— Съжалявам, но трябва да призная, че никога не съм чел тази книга! — коментира Морган, щом попи жадно информацията. — В противен случай щях да си спестя доста вълнения. Само бих искал да зная как се е справил без релси.

— Не трябва да даваме на Жюл прекалено много вяра… или да го упрекваме. Тази картина е предназначена да не бъде възприемана никога насериозно! Просто художникът се е пошегувал!

— Е… предай на отдела „Дизайн“ моите комплименти. Това е една от най-добрите им идеи!

Морган и Кингзли се отърсиха от мечтите на миналото и тръгнаха към реалността на бъдещето. През целия прозорец за наблюдение проекционна система даваше изумителна гледка на Земята.

— …И не само това! — отбеляза със задоволство Главният инженер. — А е и съвсем вярна! — Тейпробейн бе скрит отдолу, разбира се, но се виждаше целия Хиндустан чак до искрящите снегове на Хималаите. — Знаеш ли — продължи, — ще се повтори същата история, както с „Моста“. Хората ще пътуват само заради преживяването. „Междинната станция“ може да стане най-голямата туристическа атракция на всички времена! — Свърна поглед към лазурносиния таван. — Има ли нещо на последния етаж, заслужаващо да му се обърне внимание?

— Не съвсем! Планирано е да бъде изведен горен въздушен шлюз, но още не сме решили къде да разположим животоподдържащата спомагателна система и електрониката за контрол на центрираното спрямо релсата движение.

— Има ли проблеми?

— Не и с новите магнити. Независимо дали задвижването е с електрическа тяга или по инерция можем да гарантираме безопасен луфт до скорост осем хиляди километра в час — което е с петдесет процента над предвидената максимална скорост.

Морган си позволи да отдъхне мислено. В тази област бе пълен невежа и му се налагаше да се облегне изцяло на преценката на другите. Още от самото начало бе видно, че само някаква форма на магнитно оттласкване можеше да работи на такава колосална скорост. Дори и най-малкият физически контакт при един километър в секунда би предизвикал нещастие. А сега четирите двойки насочващи жлебове, разположени по протежение на кулата, бяха на сантиметри около магнитите. Трябваше да бъдат проектирани така, че да бъдат възбуждани огромни възстановяващи сили, които да коригират отклонението на капсулата от централната линия.

Морган последва Кингзли надолу по спиралната стълба, която обслужваше целия макет. Изведнъж му хрумна: „Остарявам! Ох, можех да се изкача и на шестото ниво без проблем, но се зарадвах, че реших да не го правя!