— Но тя не се намира посредата на пътя! Тя е почти на… две трети от разстоянието до стационарната орбита.
— Вярно! Средната точка би била на осемнадесет, а не на двадесет и пет хиляди километра. Но тук се намесва още един фактор: сигурността! Ако секцията отгоре се откъсне, „Междинната станция“ няма да падне на Земята!
— Защо не?
— Ще е набрала достатъчно инерция, за да поддържа стабилна орбита. Разбира се, ще пада в посока към Земята, но — бавно и няма да навлиза в атмосферния слой. Затова ще бъде достатъчно надеждна. Просто ще стане космически спътник на Земята, движещ се по десетчасова елиптична орбита. Два пъти на ден ще преминава през първоначалното си място и евентуално би могла да се свърже отново. Поне на теория…
— А на практика?
— О, уверен съм, че може да се направи. Положително хората и екипировката на станцията биха могли да се спасят. Но няма да имаме дори тази възможност, ако я разположим на по-малка височина. Всичко, паднало под границата от двадесет и пет хиляди километра, ще навлезе в атмосферата и ще изгори за не повече от пет часа.
— Значи ли, че предлагаш този факт да се рекламира всред пасажерите, пътуващи до „Междинната станция“?
— Надявам се, че ще бъдат достатъчно заети да се възхищават на гледката и няма да се безпокоят за това.
— Описа го като елеватор на театрална сцена!
— А защо не? Единствената разлика е, че най-високата сценична постановка се е издигнала само на три километра! А говорим за нещо, десет хиляди пъти по-високо!
Шейх Абдулах обмисли продължително.
— Пропуснахме златна възможност! — промълви накрая. — Можехме да имаме петкилометрово пътешествие нагоре по пилоните на „Моста“!
— Това бе предвидено в първоначалния проект, но ние ги намалихме поради тривиална причина — икономията!
— Може би сбъркахме! Вероятно биха се изплатили. А току-що осъзнах и нещо друго. Ако тази… хипернишка… я имаше на времето, предполагам „Мостът“ би могъл да бъде изграден на половин цена!
— Не бих желал да ви лъжа, господин президент. Би струвал по-малко от една пета. Но строежът щеше да се забави с двадесет години, затова не сте загубили!
— Трябва да обсъдя това с моите счетоводители. Някои от тях все още не са убедени, че идеята е била добра, въпреки че нарастването на трафика изпреварва предвижданията. Но аз все им повтарям, че парите не са всичко. Републиката се нуждае от „Моста“ в психологическо и културно отношение, а също — и в икономическо. Знаеш ли, че осемнадесет процента от хората преминават само заради преживяването? А след това се връщат веднага обратно, въпреки че трябва да платят двойна такса!
— Струва ми се, посочих ви подобни аргументи преди доста време! — отвърна сухо Морган. — Не можах да ви убедя лесно.
— Наистина! Спомням си, че „Оперетният театър“ в Сидни бе твоя любим пример. Обичаше да изтъкваш колко пъти името е изплатило себестойността — дори ако ставаше дума за пари, а не само — за престиж.
— Не забравяйте пирамидите!
Шейхът се разсмя.
— Как ги бе нарекъл? „Най-добрата инвестиция в историята на човечеството“?
— Точно така! Все още изплащат дивиденти от туристическите посещения даже след четири хиляди години!!
— Сравнението не е справедливо, въпреки всичко. Текущите им разходи са несравними с тези на строежа на „Моста“… още повече с твоята бъдеща кула!
— Тя може да просъществува и по-дълго от пирамидите, тъй като ще бъде построена в много по-благоприятни природни условия.
— Тази мисъл е внушителна! Наистина ли вярваш, че ще бъде работоспособна в продължение на хилядолетия?
— Не в първоначалната си форма, разбира се. Но по принцип — да. Каквито и технически нововъведения да донесе бъдещето, не вярвам, че някога може да се появи по-ефикасен и по-икономичен способ за достигане на Космоса. Представете си кулата като особен вид мост, който води към звездите или поне — до планетите.
— Нека повторим още веднъж — ти искаш от нас да го финансираме. А същевременно ще изплащаме „Гибралтарския мост“ още двадесет години. Но космическият елеватор няма да бъде на наша територия, нито пък — от пряко значение за нас.
— Но аз вярвам, че ще е, господин президент! Вашата република е част от икономиката на Земята и цената на превоза на товари в Космоса сега е един от факторите, ограничаващи растежа. Ако погледнете бюджетните предвиждания за петдесетте и шестдесетте години от нашия век…
— Вече го направих. Много интересно! Но въпреки че не е точно да се каже, че сме бедни, не можем да повишим и на йота необходимите фондове. Какво пък, проектът ти би погълнал целия съвкупен световен продукт в продължение на няколко години!
Читать дальше