Артър Кларк - Фонтаните на рая

Дори и сега, в началото на своята кампания, образът го преследваше и му създаваше чувство за неудобство.

— Знаеш ли, че наскоро се провъзгласих за контраадмирал на Сахарската флота? — попита шейх Фарук Абдулах.

— Не бих се учудил, господин президент! — отговори Морган и хвърли поглед към искрящите сини простори на езерото Саладин. — Ако не е морска тайна, колко кораби командувате?

— В момента — десет. Най-големият е тридесетметрова плаваща платформа, стопанисвана от „Червения полумесец“. Всеки уийкенд спасява некомпетентни моряци. Моите хора все още не са добри на вода. Погледни само онзи непохватен моряк, дето се опитва да прибере такелажа! В края на краищата двеста години не се оказаха достатъчни, за да превключим от камили на плавателни съдове!

— Междувременно разполагахте с „Кадилаци“ и „Ролз-Ройсове“. Несъмнено те са улеснили този преход!

— Все още са в автомобилния ми парк. Моят пра-пра-пра-прадядо „Силвер Гоуст“ е като нов. Но трябва да бъда честен — само чужденците-посетители срещат проблеми, когато им се наложи да се борят с местните бури. Ние предпочитаме моторни катери. А следващата година ще се сдобия с подводница, която гарантирано ще достига най-голямата дълбочина на езерото от седемдесет и осем метра.

— За какво е нужно това?

— Сега се чуват твърдения, че Ерг бил пълен с археологически съкровища. Разбира се, никой не се тревожеше за тях, преди да бъдат потопени.

Нямаше смисъл да опитва да кара да бърза президента на АСАР — Автономната Северноафриканска Република — и Морган прояви предпазливост. Както и да гласеше Конституцията, шейх Абдулах разполагаше с много повече власт и богатства, отколкото който и да е на Земята. И най-вече — той разбираше полезността и на двете.

Президентът произхождаше от семейство, което не се страхуваше да поема рискове и рядко имаше повод да съжалява за това. Първата известна и много рискована постъпка (която им навлече омразата на целия арабски свят поне за половин столетие) бе да инвестират изобилието от претродолари в науката и технологията на Израел. Тази предвидлива постъпка доведе до превръщането на Червено море в огромна мина, до победа над пустините и доста по-късно — до „Гибралтарския мост“.

— Не е нужно да те убеждавам, Ван, колко съм възхитен от новия ти проект! — възкликна накрая шейхът. — И след всичко, което преминахме заедно, докато „Мостът“ бе в строеж, зная, че ти можеш да го осъществиш… ако разполагаш със средствата.

— Благодаря ви!

— Но аз имам няколко въпроса. Не съм наясно по какви съображения е предвидена „Междинна станция“… и защо се намира на височина двадесет и пет хиляди километра?

— Причините са няколко. Нуждаем се от главна електроцентрала приблизително на такова равнище, конструкцията на която и без това ще бъде доста масивна. Тогава изведнъж ни хрумна, че седем часа е прекалено дълго време за човек да бъде затворен в тясна кабина, следователно разделянето на пътешествието на две би довело до редица преимущества. Няма да става нужда да даваме храна на пътуващите при транзитното преминаване, тъй като те биха могли да похапнат и протегнат крака в станцията. Освен това можем да оптимизираме дизайна на превозното средство. Само капсулите, пътуващи в долната част на кулата трябва да имат аеродинамична форма. Изминаващите най-горния участък биха били по-прости и леки. Междинната станция би служила за преминаване на пътници и товари и като център за управление и контрол, а също, надяваме се — и в качеството на главна туристическа атракция и самостоятелна почивна станция.