Артър Кларк - Фонтаните на рая

„05 юни 2069 година, 20 часа и 38 минути средно Гринуичко време. Съобщение 4675. Поредица 2. «Старглайдер» до Земята.

Последната ми информация по този въпрос датира отпреди 175 години, но ако съм ви разбрал правилно, отговорът е следния. Поведение от така наречения «религиозен» тип съществува измежду 3 от 15 известни ми култури категория 1, 6 от 28 култури категория 2, 5 от 14 култури категория 3, 2 от 10 култури категория 4 и 3 от 174 култури категория 5. Би трябвало да се вземе предвид, че разполагам с много повече примери от категория 5 поради причината, че единствено те могат да се откриват на астрономически разстояния.“

„06 юни 2069 година, 12 часа и 09 минути средно Гринуичко време. Съобщение 5897. Поредица 2. «Старглайдер» до Земята:

Прави сте в дедукцията, че трите култури от категория 5, които са ангажирани в религиозни дейности, имат възпроизводство от два родоначалника и че младежта е останала в семейни групи в продължение на дълги периоди от живота им. Как стигнахте до тези умозаключения?“

„08 юни 2069 година, 15 часа и 37 минути средно Гринуичко време. Съобщение 6943. Поредица 2. «Старглайдер» до Земята:

Хипотезата, която наричате «Бог», не може да се обори само с логически съждения, но пък ви е напълно ненужна, поради следните причини.

Въпреки че приемате, че Вселената може да бъде «обяснена» като съзидание на същество, известно като «Бог», той очевидно притежава по-висока степен на организираност, отколкото продукта, който е създал. По този начин вие сте усложнили повече от два пъти първоначалния проблем и сте направили първата стъпка по пътя на безкрайния регрес. Уилям от Окхам е посочил през вашия петнадесети век, че обожествяваните същества не би трябвало да се умножават без необходимост. Следователно аз не мога да разбера защо продължават дебатите на тази тема.“

„11 юни 2069 година, 06 часа и 34 минути средно Гринуичко време. Съобщение 8964. Поредица 2. «Старглайдер» до Земята.

«Стархоум» ме информира преди 456 години, че бил открит произхода на Вселената, но аз не съм притежавал подходящи интегрални схеми, с които да го възприема. Би следвало да се свържете директно със «Стархоум» за повече информация.

А сега превключвам на режим «пътуване» и трябва да прекъснем контакта. Сбогом.“

Според мнозина това последно и най-популярно от всичките хиляди съобщения доказвало наличието на чувство за хумор у „Старглайдер“. В противен случай защо роботът бе чакал последния момент, за да ни подхвърли подобна философска „бомба“?! Или цялата дискусия бе част от грижливо подготвен план, целящ да насочи човешката раса към определени рамки на мислене дотогава, докато не дойдеше „Стархоум“ след примерно сто и четири години?

Намериха се някои, които предложиха да се проследи „Старглайдер“, тъй като изнасяше от Слънчевата система не само неоценимо количество научни познания, но и също съкровищата на технология, напреднала векове пред всичко, известно на човечеството. Въпреки че не съществуваше космически кораб, който можеше да завладее „Старглайдер“ и да се завърне на Земята, след като го догонеше, то такъв можеше да бъде построен.

Преобладаваха, обаче, други, по-мъдри съвети. Дори автоматична космическа сонда би могла да разполага с достатъчно ефективна защита срещу пирати на борда, включително и като крайна мярка — способност за саморазрушение. Но най-изразителният аргумент бе, че неговите създатели се намираха само на петдесет и две светлинни години. През хилядолетията, докато „Старглайдер“ обикаляше, тяхната възможност да пътуват из Космоса сигурно беше се подобрила значително. Ако човешката раса ги предизвикаше, можеха да пристигнат леко раздразнени след няколко столетия.

Междувременно, един от безбройните ефекти, които оказа на човешката култура „Старглайдер“, бе, че предизвика достигането на връх на процес, който вече набираше скорост. Космическата сонда сложи край на билионите думи религиозни безсмислици, с които привидно интелигентни мъже бяха си размътвали умовете в продължение на векове.

Морган си припомни целия разговор и реши, че не се бе държал като глупак. Наистина, Маханайаке Тхеро може би бе загубил тактическо предимство, като разкри самоличността на преподобния Паракарма. От друга страна информацията не представляваше някаква особена тайна. Вероятно той дори допускаше, че инженерът вече знаеше.

В този момент се получи благоприятна пауза, тъй като двама млади послушници влязоха в офиса един след друг. Единият носеше поднос, натоварен с малки чинийки ориз, плодове и, както се оказа по-късно — тънки палачинки, докато другият го следваше с неизбежната чаша чай. Нямаше нищо, наподобяващо месо. След дългата нощ Морган би приветствувал две-три яйца, но предположи, че те също бяха забранени. Не… тази дума бе прекалено силна. Сарат му бе обяснил, че орденът не забраняваше нищо, тъй като не вярваха в абсолютното… Но си имаше ясно градуирана скала на търпимостта, а отнемането на живот — дори на потенциален такъв — попадаше твърде ниско в листата.