Артър Кларк - Фонтаните на рая

— Айю боуан, доктор Морган — каза върховният жрец и посочи с жест към единствения празен стол. — Този е моя секретар, преподобният Паракарма. Вярвам, не бихте възразили, ако той остане и направи някои бележки.

— Не, разбира се — отговори новодошлият и склони глава към другия присъствуващ в стаята.

Забеляза, че младият монах притежаваше буйна коса и внушителна брада. Явно бръснатите глави бяха въпрос на избор.

— И така, доктор Морган, вие искате планината — продължи Маханайаке Тхеро.

— Боя се, че да, ваше… тоест… преподобни. Във всеки случай, поне част от нея.

— При възможността ви за избор в целия свят — притрябвали са ви точно тези няколко хектара?

— Предпочитанието не е наше, а на природата. Станцията на Земята трябва да бъде разположена на екватора, при това — на възможно по-голяма височина, където редкият въздух намалява силата на ветровете.

— Има и по-високи екваториални планини в Африка и Южна Америка.

„Пак започнахме!“ — помисли Морган и изстена наум. Горчивият опит бе го научил, че бе почти невъзможно да накара миряни, независимо колко интелигентни или повлияни от егоистични чувства да бяха, да оценят неговия проблем, още повече че очакваше значително по-голям неуспех всред тия монаси. Ех, ако Земята бе идеално симетрично тяло без върхове и спадове в гравитационното си поле!…

— Повярвай ми! — отвърна с патос. — Прегледахме всички алтернативи. Котопакси и връх Кения… дори Килиманджаро, въпреки че се намира на три градуса по на юг… Биха били добре с изключение на един фатален недостатък. Когато сателит бъде издигнат на стационарна орбита, той няма да застане съвсем точно над една и съща точка. Поради неравномерността на гравитационното поле, за която няма да навлизам в подробности, той ще дрейфува над екватора. По тази причина на всички наши геосинхронни сателити и космически станции ще се наложи да изгарят допълнително гориво за корекция на орбитите. За късмет загубите няма да са големи.

Но когато става дума за изменяне на положението на милиони тонове, особено когато те са под формата на крехки пръчки с дължина десетки хиляди километри, това е невъзможно. А и не се налага. За наше щастие…

— Не е „наше“! — вметна Маханайаке Тхеро и почти изведе Морган от ритъм.

— …има две стабилни точки на геостационарната орбита. Спътник, поставен там, ще стои неподвижно, без да се отклонява встрани — все едно е залепнал на дъното на невидима падина…

Една от тези точки е над Тихия океан, така че не ни върши работа. Другата е директно над главите ни.

— Несъмнено няколко километра в едната или в другата посока не биха имали значение. Има и други планини в Тейпробейн!

— Които не стигат и до половината на Шри Канда, където е налице сила на ветровете под критичната стойност. Наистина, има немного урагани на екваториалната ширина. Но се случват достатъчно често и биха застрашили цялата структура, при това — в най-уязвимата точка.

— Можем да контролираме ветровете! — Това бе първия принос на младия секретар в дискусията и Морган го загледа с нарастващ интерес.

— Да, но само в някаква степен. Съвсем естествено, вече разисквах този проблем със службата „Управление на мусоните“. Твърдят, че е немислимо да се постигне абсолютна сигурност, особено когато става дума за ураганни ветрове. Най-добрият шанс би бил петдесет към едно. Много е малък за проект на стойност един трилион долара!

Преподобният Паракарма изглеждаше склонен да спори.

— Съществува почти забравен математически клон, наречен „Теория на катастрофите“, с помощта на който метеорологията може да стане не по-малко точна наука от математиката. Убеден съм, че…

— Нека поясня! — намеси се ласкателно Маханайаке Тхеро. — Моят колега някога бе много уважаван заради своята работа в областта на астрономията. Предполагам, чували сте за доктор Чоам Голдберг?

Морган сякаш пропадна в дън земя. Трябваше да бъде предупреден! След това се сети, че професор Сарат наистина му бе споменал с весел блясък в очите „да се пази от частния секретар на оня приятел“… бил много умна личност.

Гостът се почуди дали бузите му горяха, когато преподобният Паракарма, наричан още „Доктор Чоам Голдберг“, му върна погледа с определено недружелюбно изражение. И така, инженерът бе опитал да запознае двамата невинни монаси с присъщата нестабилност на орбитите. Но Маханайаке Тхеро най-вероятно бе получил много по-добри кратки обяснения на тази тема предварително.