Артър Кларк - Фонтаните на рая

«Старглайдер» обединява функциите както на изследовател, така и на посланик. Когато в края на някое от хилядолетните си пътувания открие технически развито културно общество, сондата се сприятелява с туземното население и започва комерсиален обмен на информация — единствената възможна форма на междупланетна търговия. Преди да отпътува отново на безкрайно пътешествие след кратко транзитно преминаване, «Старглайдер» дава последните си координати на своя роден свят, който започва да очаква пряка връзка с най-новия член на галактическата съобщителна мрежа.

В нашия случай в известен смисъл можем да се гордеем с факта, че идентифицирахме родното слънце и дори излъчихме своето първо предаване, преди «Старглайдер» да бе предал някакви звездни карти. Какъв невероятен късмет извадихме, че имаме толкова близки съседи!“

От първите съобщения на „Старглайдер“ стана ясно, че разбираше значението на няколко хиляди основни думи на английски и китайски език, което бе постигнал по дедуктивен път от анализа на нашите радио, телевизия и особено от предаванията на нашите услуги с видеотекст. Но по време на своето приближаване сондата бе успяла да избере съвсем не представителен подбор от целия спектър на човешката култура. Знанията й съдържаха малко от теоретичните науки, елементарна математика и произволни откъси от литературата, музиката и визуалните изкуства.

Подобно на всеки самоук гений „Старглайдер“ имаше обширни празнини в образованието си. Като се водехме от принципа, че бе по-добре да дадем в излишък, отколкото недостатъчно, подарихме на „Старглайдер“ „Оксфордския речник на английския език“, „Големия китайски речник“ (издание на „Мандарин“) и „Encyclopaedia Terrae“. Тяхното предаване в цифров вид отне малко повече от петдесет минути. Забележително бе, че веднага след това „Старглайдер“ остана безмълвен почти четири часа, което се оказа най-дългото прекъсване в ефира. Когато подновихме контакта, речникът му бе значително разширен и повече от деветдесет и девет процента от времето би могъл да издържи с лекота теста на Тюринг — тоест от съобщенията, получени от „Старглайдер“, нямаше начин да се различи дали бяха изпратени от машина или от много интелигентен човек.

Понякога се случваха пропуски. Например: използуване на двузначни думи, а също и липса на емоционален акцент в диалога. Това можеше да се очаква: за разлика от земните компютри, които можеха да повторят емоциите, вложени от техните създатели, то чувствата и желанията на „Старглайдер“ съответствуваха на напълно чужд за нас биологичен вид и следователно бяха трудно разбираеми.

Валидно бе и обратното. „Старглайдер“ схващаше напълно какво се имаше предвид с „Квадратът на хипотенузата е равен на сумите от квадратите на двата катета“. Но имаше не повече от бегла представа от възторга в ума на Кийтс, който бе написал:

И още по-малко от:

Така или иначе, с надежда да коригираме този пропуск дарихме на „Старглайдер“ хиляди часове музика, драма и сцени от земния живот, както на хората, така и на природата. По взаимно съгласие бе въведена известна цензура. Въпреки че едва ли би могла да се отрече склонността на човечеството към насилие и войнственост (твърде късно си припомнихме „Encyclopaedia“-та), бяха излъчени само няколко внимателно подбрани примера. А докато „Старглайдер“ бе достатъчно далеч и не можеше да прихване радиосъобщенията, нормалните такси на мрежите за разпространение на видеоинформация бяха нетипично ниски.

В продължение на векове — преди да достигне своята следваща цел, земните философи щяха да водят дебати със истинското разбиране на „Старглайдер“ за човешките дейности и проблеми. Но едно бе вън от съмнение. Стоте дни на присъствието му в пределите на Слънчевата система промениха необратимо представите на човека за Вселената, нейния произход и мястото му в нея.

Човешката цивилизация не можеше да остане същата след заминаването на „Старглайдер“.

Когато масивната врата, украсена със сложна дърворезба, изобразяваща лотоси, щракна тихо и се затвори след него, Морган почувствува, че влезе в съвсем друг свят. Не за пръв път стъпваше на земя, обявена за свещена от някоя религия. Бе виждал Нотр-Дам, Хаджиа София, Стоунхендж, Партенона, Карнак, катедралата „Сейнт Пол“ и поне дузина други главни храмове и джамии. Но бе ги наблюдавал като оцелели реликви от миналото, в качеството на великолепни примери на изкуството или инженерната мисъл без аналог със съвременния начин на мислене.