Саймън Кларк - Нощта на трифидите

Сам отпи дълга глътка от кафето.

— За хората, които не са виждали заповед 93К/1, обяснявам — обект „К“ е Кристина Скофийлд. Не се съмнявам, че и сами сте се досетили. Тъй… тая заповед е възкратичка, но май всички сме наясно какво иска от нас Шефката — да отмъкнем Кристина от Ню Йорк и да я отведем жива и здрава в щаба до следващия понеделник. Значи по моите сметки излиза, че имаме десет дни.

Гейбриъл за миг закри очите си с длани, сякаш не вярваше на чутото.

— Невъзможно! — натърти той. — Не знаем къде държат Кристина. Отгоре на всичко имаме само петдесет щурмоваци за тази работа.

Лейтенант Тръскот се засегна от думите му.

— Господин Дийдс, моите хора са напълно способни да свършат работата.

— Я ме чуйте… — Юмрукът на Гейбриъл се сви до побеляване върху масата. — Никого не исках да обидя. Но Ню Йорк си е едно грамадно място. И е добре защитено с артилерийски и ракетни батареи. Има радари, стражеви кораби, редовна армия от хиляда и петстотин души и гражданска защита от още десетина хиляди.

— Гейбриъл — намеси се Сам, — никой не е казал, че отиваме да превземем Ню Йорк. Това ще е бързо нападение за отвличане. Щом вземем Кристина, махаме се оттам. И моментът май е подходящ да напомня защо ще го направим — Торънс иска да използва яйцеклетките и, за да създаде армия, неуязвима за отровата на трифидите. С тази армия ще ни смаже, както и ще стъпче всяка общност, която не желае да се откаже от свободата си и да му се покори. Накратко, или ще спасим Кристина, или… — Вдигна рамене. — Можем направо да си подпишем смъртните присъди.

— Извинявай, може ли? — Гейбриъл кимна към писмото.

— Заповядай — подаде му листа Сам.

Гейбриъл плъзна поглед по текста и стигна до изречение, от което се облещи.

— Тук е написано: „Осигуряването на транспорта оставям на вашата инициатива.“

Сам се подсмихна бледичко.

— Туй е засукан начин щабът да ни рече: „Не знаем как ще прехвърлите щурмоваците в Ню Йорк, но сме сигурни, че все нещичко ще измъдрите.“ Гейбриъл махна през рамо по посока на унищожените подводници.

— Морската ни мощ намаля до две канута и една моторница. — Изгледа косо мен, после и другите двама пилоти. — Но ти, изглежда, си намислил нещо друго.

— Тъй си е, Гейб. По въздуха ще прехвърлим групата за отвличане до Ню Йорк само за три часа.

— Сам, кажи ми, че се майтапиш. Кажи ми, че това е страхотна шегичка и всички ще се посмеем до насита. И после ще се заемем да скалъпим сериозна стратегия.

Сам завъртя глава, очите му гледаха невесело.

— Хич не се майтапя, Гейб. Казах ти какво ще направим. Имаме трима пилоти и три изправни самолета. Нищо не пречи да откараме дотам деветдесет души и да ги върнем невредими.

Гейбриъл ми се стори сащисан.

— Стига, де, Сам! Ей, сега ти напомних, че Ню Йорк е защитен с радари, прожектори и стотина зенитни оръдия. Тези стари грамадни хидроплани са лесни мишени.

— Не твърдя, че знам всички отговори, нали? — Лицето на Сам се набръчка в мрачновата усмивка. — Затова поканих и нашите пилоти. Те ще ни посъветват как да надхитрим радарите.

Гейбриъл въздъхна от сърце.

— Явно ми се пада да бъда адвокат на дявола… Изобщо не напирам да пръсна плановете ти на парчета, ако ми простиш зловещата в случая метафора, но все пак имаме само двама пилоти.

— Двамата, плюс Дейвид Мейсън, стават трима.

— Но колко мъки и усилия ни струваше да измъкнем Дейвид от лапите на Торънс! Ти си се побъркал, щом си решил пак да го пратиш там.

Сам се усмихна.

— Гейб, добре дошъл в лудницата.

— Но защо, да се не знае?! Ако Дейвид отново попадне в ръцете на Торънс, връщаме се, откъдето започнахме. Не, още по лошо ще бъде. Торънс ще го затвори на сигурно място, докато не дойде моментът да го използва като заложник, за да подчини остров Уайт и да докопа онази прословута машина, която преработва трифидовото масло в авиационно гориво, бензин и още какво ли не. Тогава вече ще сме мъртви и погребани.

Сам сплете пръсти.

— Правим, каквото се налага, Гейб. Задължително е да отведем Кристина от Ню Йорк. А освен петдесетимата щурмоваци, имаме нужда от инженери и сапьори, които са опитни в боравенето с експлозиви. Значи отрядът набъбва до деветдесет души.

— Ще се поберат в два самолета, за какво са ти три?

Сам изви глава към мен.

— Дейвид, не съм вещ в летенето. Обясни проблема на Гейб.

— Два самолета могат да пренесат деветдесет души, но колкото повече са пътниците или товарът, толкова по-бързо изчерпваш горивото. Трябва да разпределиш тези деветдесет души в три самолета при полет на такова разстояние, иначе на връщане просто ще ти свърши горивото.