Саймън Кларк - Нощта на трифидите

В тази част от полета (стига да се смилят боговете на въздуха) нямаше нищо сложно. Но да кацнем незабелязано до остров Манхатън, беше съвсем друга задача. С помощта на двама електротехници бях монтирал светлинната система, която Сам на шега нарече „височинния указател на Мейсън“. Пробните полети над реката показаха, че върши работа. За щастие. Защото след два часа щяхме да я проверим истински.

Изглежда, Гейбриъл посвикна с летенето — разкопча предпазния ремък на седалката си и спомена, че щял да нагледа нашите пътници. Возехме двайсет щурмоваци от елитните части в армията на горяните, както и осмина сапьори, вещи в подривното дело (огромните им запаси от експлозиви бяха наблъскани някак в предния товарен отсек), двама техници по радиовръзките и — незнайно защо — телевизионен инженер. Дори да ми се струваше, че присъствието на специалистка по телевизионни предавания е загадъчно, не вярвах Сам Даймс да е поканил дамата просто да се разходи. Тези самолети са били проектирани да превозват цивилни пътници в умерен уют. Изобщо не бяха замислени като военни транспортни машини. Затова в момента нашите хора можеха да се наслаждават на контакти за електрически самобръсначки, гореща и студена вода и добре оборудвани „бани“ (както американците предпочитат да наричат тоалетните), а също и на не по-зле обзаведена кухничка с печка, тостер и големи термоси за топла храна. Е, стига някой да имаше апетит. Предишната нощ бях видял мъже и жени да пишат писма, които трябваше да бъдат предадени на семействата им, ако не се завърнат от тази мисия.

Гейбриъл пак дойде в кабината с новината, че пътниците ни са добре. Мнозина спели дълбоко, макар да не проумявах как са успели да се унесат в такова време.

Зад илюминаторите небето бързо притъмняваше с падането на нощта. Каквото и да бе затъмнило слънцето и звездите, не бе пощадило и луната. Изобщо нямаше обичайната си яркост. Показа се като оранжев полукръг над дясното ни крило.

Озърнах се към Гейбриъл. Проявяваше по-безпристрастен интерес към пилотския занаят. Забелязах как тъмните му очи оглеждат изкуствения хоризонт, скоростомера и висотомера. Пъргавият му ум бързо разгада привидния хаос от датчици.

— Гейб, не ти ли се иска да си опиташ силите? — кимнах към лоста пред него. — Не е толкова трудно.

— Този път ще оставя удоволствието на теб — усмихна се той. — Право да си кажа, поизнервям се, щом се сетя за онези експлозиви в товарния отсек.

— И мен ме спохождат такива мисли. Сещам се и за петнайсетте тона гориво, което натъпкахме в резервоарите… Дано никой зад нас не пожелае да си успокои нервите с цигара.

Усмивката му стана малко насилена.

— И аз на това се надявам.

Изрекох на глас нещо, което ми се въртеше в главата.

— Чух, че Сам Даймс е във водещия самолет. Като командир на лагера не беше ли редно да си остане там?

— Големите клечки ни притискат здраво да не издъним задачата. Не че подценявам способностите на онези хора зад гърбовете ни, обаче Сам знае, че трябва да направи всичко възможно, за да успеем.

— Знаеш ли, Гейб, мислех си…

— Да? Той ме стрелна с кос поглед.

— Някои дреболии в тази наша мисия не ми дават мира.

— Ще ни бъде трудничко. В това никой не се съмнява.

— Знам, че основната цел е да измъкнем Кристина Скофийлд от властта на Торънс.

— Накратко казано, да.

— Но дали горяните не са намислили да отгледат собствена раса от свръхчовеци? В края на краищата, ако вие разполагате с хора, които са неуязвими за отровата на трифидите, значи ще се сдобиете с предимство над всички останали.

— Вярно. Но няма да стигаме до крайности като изваждането на яйчниците и и оплождането на всички жени с яйцеклетките и.

— Нима?

— Дейвид, дали не дочух в гласа ти някакво съмнение?

— Май след преживелиците си през последните два месеца ставам доста недоверчив човек.

— Дейвид, нашата общност се гордее със своята човечност. Поначало, затова се отделихме от хунтата на Торънс.

Взрях се в цветните опашни светлинки на предните два самолета.

— Тези идейки непременно са се мяркали и из главите на вашите предводители. Предполагам, че са поискали от Сам да има и някакъв резервен план.

— Какъв например?

— Например, ако е невъзможно Кристина да бъде спасена, в името на националната сигурност тя да бъде убита, а тялото и унищожено, за да бъдат яйчниците и безполезни.

Лицето на Гейбриъл излъчваше студенина.

— Значи според теб Сам Даймс е способен на подобна жестокост?