• Пожаловаться

Саймън Кларк: Нощта на трифидите

Здесь есть возможность читать онлайн «Саймън Кларк: Нощта на трифидите» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Саймън Кларк Нощта на трифидите

Нощта на трифидите: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Нощта на трифидите»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Кошмарни, ходещи, месоядни растения… Хората обаче не ги изтребват, защото извличат от тях всевъзможни полезни вещества. Ала ненадейно настъпва бедствието — почти цялото население на планетата ослепява след необичаен метеоритен дъжд. Малцината зрящи не само трябва да се спогодят какво общество ще градят върху развалините на предишното, но и да изтърпят терзанията на съвестта си, понеже не могат да помогнат на почти никого от обречените слепци. А битката с трифидите съвсем не е завършила… Бях дванайсетгодишен, когато открих поразителния роман „Денят на трифидите“ на Джон Уиндъм. За мен, на прага между света на детството и този на възрастните, той донесе прозрение. Това не е просто една хубава книга — от вълнуващото преживяване в мен за цял живот се запечата борбата на Мейсън за оцеляване. И винаги, винаги когато я препрочитах, чувствах болезнена загуба в края й. Героите ме напускаха. Но дълбоко в себе си знаех, че историята им продължава, и години наред си представях бъдещите им приключения. Сега мога най-накрая да тръгна по стъпките им в изследване на една велика цивилизация, загинала само няколко години преди раждането на рокендрола, цветната телевизия и кацането на Луната. Мога отново да се изправя пред заплахата на трифидите и да разбера, че оцеляването на хората не е сигурно… Написах тази книга с много любов и я посвещавам с дълбоко уважение и възхищение на Джон Уиндъм. Саймън Кларк

Саймън Кларк: другие книги автора


Кто написал Нощта на трифидите? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Нощта на трифидите — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Нощта на трифидите», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Затова слепците от Байтуотър се бяха събудили в пълен мрак и без нищо да подозират, се бяха захванали със заниманията си за деня, убедени, че той не се различава по нищо от всеки друг ден.

Зяпах чернотата зад прозореца поне три минути, после тръснах глава. Трябваше да направя нещо. Не можех да чакам с простодушната надежда, че слънцето ще се завърне изведнъж в ослепителното си величие. Първата очевидна необходимост беше да облека някакви дрехи.

Вече нищо не ми пречеше да си намеря свещ. И тази светлина — прекрасната, великолепна светлина! — същинско чудо в мрака, ми показа пътя към спалнята.

Щом се облякох, претърсих набързо къщата. Господин Хартлоу го нямаше никъде. Вероятно бе излязъл да нахрани зайците си. И май ме е сметнал за ленивец, щом хъркам сутринта, докато другите се трудят.

Смених свещта с по-ярка маслена лампа и излязох от къщата, като старателно затворих вратата зад себе си. Знаех, че моят домакин няма да ми благодари, ако пусна всички котки от махалата в кухнята му. Щом се погрижих за това, тръгнах по пътя към вътрешността на острова.

Лампата хвърляше жълто петно пред мен, нищо повече от светла точица във всепоглъщащия мрак. Но помня как си мислех, че това отлагане на зората може би не е нищо по-страшно от случайно струпване на облаци, временно закрили слънцето, които ще се разнесат не след дълго.

Спирах неведнъж и вдигах лампата над главата си, озъртах се за някого от слепците, излязъл да нагледа добитъка си в полето, без още да е узнал за падналия мрак. Не забелязах никого.

Отстрани на пътя имаше боядисани в бяло перила, по които се ориентираха слепците от селото. Бяха издялани от дърво и сложени на височината на кръста. Тук-там надписи с Брайловата азбука упътваха слепците да свърнат наляво или надясно към определена къща, кръчмата или Дома на майките. Слепците винаги опипваха перилата с лявата си ръка, за да избягнат челния сблъсък с идващ насреща съсед. Но те толкова добре се бяха приспособили към състоянието си, че вървяха пъргаво из околността, като едва плъзгаха пръсти по перилата.

Закрачих по-бързо.

В маслената лампа нямаше отражател за насочване на лъча, затова вървях насред меко сияние с размити краища. И не можех да видя какво има на повече от три-четири метра пред мен. Така малко изненадващо се натъкнах на господин Хартлоу, седнал на пейка до пътя.

Той беше прехвърлил шейсетте мъж със здраво телосложение и късо подстригана бяла коса. Преди много години бил адвокат по авторско право в Лондон.

Вдигна глава, макар че аз спрях и звукът на стъпките ми секна. Изостреният му слух сигурно долови дишането ми.

— Кой е там? — попита, сякаш налегнат от неимоверна умора.

— Дейвид Мейсън — отговорих и пристъпих към него.

— А, Дейвид… ела насам, моля те…

Протегна ръка и аз я поех. В същия миг той стисна пръстите ми с учудващо смазваща хватка.

— Какво става, Дейвид? Нещо лошо е, нали?

— Тъмно е. Навсякъде, сякаш слънцето не е изгряло.

— Тъмно. Аха… — Гласът му звучеше дрезгаво от изтощение, все едно старецът току-що бе водил най-тежката битка в живота си. — За миг се почудих… — Поклати беловласата си глава. — Питах се дали зелените светлини не са се появили пак. — Вдигна невиждащите си очи към небето. — Преди малко чух Том Аткинсън да вика… ох, ти пък не познаваш Том, нали? Потвърдих, че не го познавам.

— Той е от малцината зрящи в селото. Рибар… и един от най-големите мърморковци, които съм срещал. Все му е много топло или студено, или рибата не ще да захапе стръвта, или вятърът не духа, накъдето той иска… Ах…

Господин Хартлоу млъкна за малко. Стори ми се, че ще задреме, както си седи на пейката. Вдигнах лампата, за да го огледам по-добре, но той бе провесил глава отмаляло.

— Господин Хартлоу?

Възрастният мъж като че събра сили.

— Извинявай… Не знам какво ме прихваща тази сутрин. Налетях на живия плет, докато идвах насам. Май съм се спънал в собствените си крака. Ставам един непохватен загубеняк. Досега не се е случвало… — Той се сепна внезапно. — Да, вярно, разказвах ти за Том Аткинсън, нали? Крещеше насред улицата, че нищо не виждал. Та както ти споменах, почудих се дали зелените падащи звезди или каквито бяха там, не са се върнали… Онези проклетии, които ни отнеха зрението преди трийсет години. — Поспря да си поеме дъх. — Знаеш ли, Дейвид… — Стисна ръката ми още по-здраво и сниши глас. — Онзи страх пак ме споходи. Страхът, който ме налегна след онази нощ в градината преди толкова години. Божичко! Със съседите дори го превърнахме в малко празненство, защото разправяха, че такова нещо нямало да видим повече. — Засмя се кухо. — Нямало да видим. Много прозорливо. Защото сутринта всички бяхме слепи. Разбира се, повече не видях и семейството си, макар да бяха до мен в къщата. Но пък ги чувах как пищят. Кълна се в небесата, твърде добре ги чувах — просто… просто пищяха от паника, докато зрението им помътняваше. Пръстите на господин Хартлоу, поразхлабили хватката си по време на печалния му разказ, отново се стегнаха. Обърна незрящите си очи към мен. Знаех, че той е от отдавнашните слепци. В този миг обаче бях готов да вярвам, че не само гледа мен, но и надзърта в дълбините на душата ми.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Нощта на трифидите»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Нощта на трифидите» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Мери Кларк: Къде си сега?
Къде си сега?
Мери Кларк
Майкъл Скот: Чародейката
Чародейката
Майкъл Скот
П Каст: Непокорна
Непокорна
П Каст
Отзывы о книге «Нощта на трифидите»

Обсуждение, отзывы о книге «Нощта на трифидите» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.