Саймън Кларк - Нощта на трифидите

— Забелязваш ли нещо?

— Много нависоко сме. Оттук всичко изглежда съвсем нормално.

Кимна към река Хъдзън отвъд острова, която блещукаше в червено и златисто от залеза.

— Красиво е, нали? — Добави печално: — Все едно е в рая. Веднъж отидох на риболов нагоре по реката. Там по склоновете на хълмовете личат останките от вилите на милионери. И можеш да си представиш за миг какви са били, преди всичко да отиде по дяволите. Във въображението си виждах деца да си играят в басейните, а техните майки и бащи да четат, излегнати в шезлонги, или да приготвят цвърчащи пържоли на барбекю… — Тъжно поклати глава. — Как мислиш, ще се върнат ли онези дни?

— В някои места по света вече са се върнали — уверих я. — У дома още празнуваме Нощта на огъня. Разпалваме големи огньове навън, изстрелваме фойерверки и печем картофи в жарта. Децата обожават празника. Възрастните също. — Усмихнах се. — Но май всички възрастни се будят махмурлии на другата сутрин.

— Нощта на огъня ли? Какво е това?

— Стар езически обичай. — Усетих, че се подхилвам. — Може би е свързан с някакви ритуали за плодовитост. В огъня изгаряме и чучела на един човек, който се казвал Гай Фокс.

— Ама че сте чудаци вие, британците. — Тя сбърчи нос развеселена. — И като си помисля каква щуротия сторих — взех, че се влюбих в британец.

Целунах я.

— Ако ще го правим както се полага, трябва да дойдеш с мен в родината ми и да се запознаеш с моето семейство.

Тя огледа офиса, издигнат стотици метри над земята.

— Когато се махнем оттук, ще дойда с най-голямо удоволствие. И за да се придържаме докрай към нравите на Стария свят, ще се оженим, нали?

— Защо не? — засмях се.

За малко попаднах в кръг от щастие… колкото прекрасно, толкова и нелепо.

Може би заради естественото желание да не мислят за изпълненото с опасност чакане високо в небостъргача, хората си отвличаха вниманието с дреболии — варяха още кафе и играеха карти, като залагаха кибритени клечки. По-късно заварих Сам Даймс да седи на едно бюро и да пише в бележник. Вдигна поглед към превързаната ми глава.

— Ей, Дейвид, как е ухото?

— Парчето, което още е на главата ми, смъди до полуда. — Подсмихнах се уморено. — А другото късче, отхвръкнало някъде по коридора, изобщо не ме боли.

Сам се изкикоти.

— Май вие, англичаните, му викате на туй черен хумор. Искаш ли кафе? — Наля от горещата течност в картонена чашка. — Торънс хич не скъпи усилия да има от най-хубавото.

— Благодарско. — Взех чашката. — А как е ръката ти?

Той понадигна ръката си, провесена на превръзка през шията му.

— О, добре си е. Само съм одраскан на лакътя. — Както си му беше присъщо, Сам неочаквано смени темата. — Знаеш ли, голяма смехория ми се случи насред всички тия схватки. Изведнъж в главата ми изскочи не друго, ами решението на инженерна главоблъсканица, дето ме тормози от месеци. Както си стрелях по живи хора, ненадейно си рекох: „Сам Даймс, защо не прокараш релсовия път северно от езерото, а не южно, защото…“ О, ти и представа си нямаш за какво говоря, нали? — Въодушеви се и продължи по-припряно: — Преди военната си служба бях железопътен инженер и пак ще си бъда такъв, като свърши службата… Ако е рекъл Господ. Виж сега, имах си затруднения, че дори и главоболия, с прокарването на железопътна линия от ново пристанище на едно езеро до близкия град. Там пречат всякакви хълмчета, чукари, гадни широки проломи… направо душата ми излезе от умуване. Както и да го намислях, не ставаше добре. А докато налитахме напред по тоя коридор, оръжията гърмяха, гранатите трещяха, все едно възвестяваха Страшния съд, изведнъж си рекох: „Сам, защо не прокараш линията на север от езерото… Ще спестиш цели километри релси и месеци труд…“ Слушай, Дейвид, май е доста смахнато да ме осени такава идея насред битка с толкова кървища, а? И сега отделих няколко минути да я запиша, за да не забравя.

Сам поприказва още малко за хрумването си. Досетих се, че както ние с Керис си мечтаехме за бъдещето, дългурестият инженер намери временна утеха във видението за новата железопътна линия.

Огледах се. Марни и Кристина се сближиха веднага. Усмихнати си общуваха с някакъв набързо измислен език на жестовете, който, изглежда, и двете разбираха. Щурмовакът си бъбреше с лаборантките, които участваха в нелегалната мрежа на горяните. Керис още рееше поглед през прозореца. Вече бе притъмняло. В околните здания светеха силни лампи.

Само Гейбриъл Дийдс седеше зад барикадата. Наблюдаваше навъсен вратите на асансьорите. До себе си бе нагласил картечницата, взета от убит гвардеец. Знаех, че чака момента, когато войниците на Торънс ще изскочат от асансьорите.