Мери Кларк - Грешникът

Както и у Нор, и тук много от украшенията по елхата бяха правени на ръка — очевидно от Мариса.

На вратата се позвъни — беше дошъл и Шон О’Брайън. Били натисна копчето на домофона и зачака детективът да се качи по стълбите.

О’Брайън беше угрижен. Кимна, когато Били му предложи кафе, седна при другите на масата и им разправи за пожара.

— Голям ли е? — попита Нор.

— По-голям — здраве му кажи! — отвърна О’Брайън. — Ханс Крамер е приет в болница. Получил е доста тежък сърдечен пристъп, но ще прескочи трапа.

— Божичко! — простена Нор.

— Складът е изгорял до основи — продължи О’Брайън. — Не е останало нищо, ама нищичко. Явно са пипали професионалисти.

— Сигурно ли е, че пожарът е умишлен? — попита глухо Нор, макар и да знаеше отговора.

— Да, умишлен е.

— И сега какво? — намеси се и Били.

— От ФБР ще дойдат всеки момент. Ще вземат показания, с които да потвърдите вината на Баджетови. Щом Крамер се пооправи, ще разпитат и него. После ще предявят на братята обвинение. Чули сте как Джуниър поръчва палежа, значи най-после разполагаме с неопровержими доказателства срещу тях. Но ви предупреждавам, никой не бива да узнава, че ще свидетелствате в съда срещу Баджетови.

Били и Нор се спогледаха.

— И двамата сме наясно — каза младежът.

— На мен също ми е ясно — обади се свъсен и Денис.

Стърлинг поклати глава. „Адвокатът — помисли си. — Чарли Сантоли, адвокатът на братя Баджет. Той видя как Били и Нор излизат от кабинета. Дали вече е казал на Баджетови?“

В седем и половина сутринта в понеделник Чарли Сантоли слезе в кухнята на къщата си, която се намираше в Литъл Нек, Лонг Айланд.

Жена му Мардж вече приготвяше закуската. С ръце на хълбоците тя огледа свъсена мъжа си от глава до пети.

— Изглеждаш така, сякаш не си мигвал цяла седмица, Чарли — нахвърли му се тя.

Той вдигна ръка.

— Не започвай пак, Мардж. Добре съм си.

Мардж беше привлекателна, възпълна жена с къса кестенява коса в тон, който успяваше да поддържа, понеже редовно ходеше на фризьор. От години си записваше в събота час — да й измият косата и да й направят прическа и маникюр. Всяка четвърта събота пък я боядисваше и си правеше пилинг на лицето.

Не допускаше обстоятелствата да озаптят хапливия й език. Славеше се с това, че дори докато седи под каската във фризьорския салон, пак успява да си бъбри с другите жени. Е, да, налагаше се да подвиква, но както знаеше и Чарли, това не притесняваше ни най-малко жена му, наследила от своите предци — ирландците, освен всичко останало и бъбривостта. Нищо не можеше да й попречи да има и първата, и последната дума.

Сега продължи да оглежда изпитателно мъжа си, да се взира в лицето му, в бръчиците, оставени около очите от умората, в стиснатите устни, в мускулчето, което потрепваше едва забележимо върху бузата му, и пак подхвана старата песен:

— Изглеждаш ужасно, ония двамата ще ти изпият кръвчицата.

Чу се сигнал, Мардж се обърна и с ръкавицата извади от фурната тавата с току-що опечени царевични питки.

— Нощес спал ли си?

„Дали съм спал ли?“, запита се той. Цепеше го глава, присвиваше го стомах. Чарли само сви рамене.

Предната вечер се бе прибрал към девет часа и Мардж веднага бе започнала да го подпитва как е минало тържеството. Той обаче й беше казал:

— Остави ме на мира, Мардж, много те моля.

Тя се бе смилила над него отчасти защото чакаше по един от телевизионните канали да започне стар коледен филм, който много обичаше. Беше сложила на канапето до себе си кутия хартиени кърпички, на масата беше донесла чаша горещ чай, с една дума, се беше приготвила да си поплаче на воля.

На Чарли камък му падна от сърцето, че жена му няма да му додява. Наля си конска доза силно уиски и се зарови в неделните вестници.

Мардж се късаше от яд, че е пропуснала празненството у Баджетови — съжаляваше най-много, че не е видяла с очите си по сателита старата Баджет. За жалост се наложи да отиде на отдавна насрочената за този ден среща със съученичките от пансион „Сейнт Мери“ — винаги се събираха по празници. Всъщност не друг, а самата Мардж бе насрочила сбирката за този ден. Участваше най-дейно в организацията и нямаше как да не отиде. Чарли беше подметнал, че сама си се е хванала в капана.

Сега Мардж сложи една от питките върху чинията, която поднесе на мъжа си.

— Недей да стърчиш прав — подкани тя. — Седни и се нахрани като хората.

Нямаше смисъл Чарли да възразява. Притегли чинно стола, а жена му му сипа кафе. Вече му беше подредила витамините до чашата с току-що изстискан портокал.