Мери Кларк - Грешникът

— Кой е?

— Казва се Ханс Крамер. Живее в Сиосет и има фирма за компютърен софтуер. От време на време се отбива в ресторанта.

— Добре, Нор. Веднага ще се свържа с полицейското управление.

Вече съвсем буден, той седна в края на леглото. Беше сам в стаята. Жена му Кейт беше медицинска сестра в детското отделение на местната болница и днес беше нощна смяна.

Най-напред Шон звънна в полицейския участък в Сиосет, където го познаваха много добре.

Вдигна дежурният лейтенант Ник Амарето — той знаеше кой е Крамер.

— Свястно момче. Живее тук от двайсетина години. Известно време беше член на комисията по зониране. Две-три години оглавяваше и тукашния клон на Червения кръст. Има си човекът фирмичка за компютърен софтуер.

— А склад притежава ли?

— Да. Купи парцел до магистралата. Събори старите занемарени мотели и вдигна малък комплекс с административна сграда и склад.

— Казаха ми, че складът е подпален. Крамер дължал пари на братя Баджет.

— Не думай! Трябва да тръгваме незабавно. Ще вдигна на крак отряда за бързо реагиране и пожарникарите.

— А аз ще звънна във ФБР. Хайде, до скоро.

— Я чакай, Шон — подвикна лейтенантът. — По радиото съобщават важна новина.

Още преди Амарето да се върне на телефона, Шон О’Брайън разбра, че е закъснял. Комплексът на Крамер вече гореше.

От охраната позвъниха на Ханс Крамер в три и четирийсет и пет след полунощ. Детекторът за дим в склада се бил задействал. Пожарникарите били повикани.

Отчаяни, Ханс и жена му се облякоха надве-натри, без да казват и дума, обуха на босо маратонките, грабнаха якетата и хукнаха към автомобила.

„Не внесох всички вноски за пълна осигуровка — каза си посърнал Ханс. — Не ми беше по джоба. Дано пожарникарите спасят склада, иначе работата ми е спукана.“

Усети тежест в гърдите. В колата още не се беше стоплило, а той бе плувнал в пот.

— Трепериш като листо, Ханс — проплака притеснена Лий. — Каквото и да стане, все ще се оправим. Обещавам ти.

— Ти, Лий, не разбираш. Затънал съм до гуша в дългове. Мислех, че е по силите ми да ги върна. Бях сигурен, че нещата ще потръгнат.

Шосето беше почти безлюдно. Ханс натисна газта и отпраши с пълна пара нататък.

— Лекарят те предупреди. При последния преглед тестът ти за стрес не беше никак добър. Много те моля, успокой се.

„Дължа им триста хиляди долара — помисли Ханс. — Складът струва три милиона, но застраховката ще покрие само ипотеката. Пак няма да успея да си върна дълга.“

Завиха по улицата за склада и изтръпнаха. Видяха в далечината огнени езици, прорязали яростно мрака, около тях на гъсти валма се кълбеше пушек.

— Майко мила! — пророни Лий.

Ханс бе толкова стъписан, че сякаш бе изгубил дар-слово. „Те са го направили — отсъди той. — Баджетови. Ето как отвърнаха на молбата ми да поизчакат с дълга.“

Стигнаха при склада и видяха, че той е заобиколен от пожарникарски коли. Към огнения ад шуртяха мощни струи вода, бълвани от маркучите, но и отдалеч си личеше, че огнената стихия не може да бъде обуздана.

Ханс отвори вратата и точно тогава на силен талаз го плисна болка, повалила го насред пътя.

След броени мигове усети как му слагат нещо на носа, как в гърдите го пронизва остра като нож болка, как го повдигат яки ръце. Колкото и да бе налудничаво, изпита облекчение.

Вече нищо не беше в негова власт.

Стърлинг се върна в ресторанта и не се изненада, че Нор слиза от автомобила си, спрян на паркинга. „Сигурно вече са научили за пожара“, каза си и забърза.

Последва Нор, която се качи в жилището на Били, заело целия втори етаж на сградата. Денис също вече беше тук, а Били беше направил кафе.

— Шон е тръгнал насам — обясни Нор на сина си.

Не беше гримирана. Косата й беше прихваната на кок, но по лицето и врата й пак висяха дълги кичури. Жената беше облечена в светлосин анцуг и беше по гуменки.

Били бе в намачкани дънки и ватирана риза и бе обут в мокасини. Очите му бяха уморени, по страните му вече бе набола четина.

— Шон обясни, че било много важно още сега да поговори с нас — каза Нор, докато Били сипваше кафето, после тримата отидоха в трапезарията.

От стола, който си избра, Стърлинг виждаше хола. Ергенското жилище на Били бе доста уютно, но и разхвърляно, под масичката се мъдреха чифт маратонки, отгоре пък имаше цяла купчина вестници. Канапето и фотьойлите не бяха нищо особено, ала сякаш приканваха да се настаниш удобно на тях.

Личеше си, че Били пише музика и репетира именно в хола. На пианото бяха облегнати две китари, по канапето бяха намятани нотни листове.