Мери Кларк - Грешникът

— Аз пък бих казала — прошепна Нор.

— Да, изкарахме обичайния репертоар… — Той се засмя. — То се знае, че обрахме овациите. Викаха ни отново и отново на бис. Виж какво, мъничкото ми, сега ще чуеш за малко Нор-Нор и бързо в леглото. Ще се видим утре. Обичам те.

Връчи телефона на Нор, после се обърна към О’Брайън.

— Нали познавате дъщеря ми Мариса?

— То оставаше да не я познавам! Мислех, че заведението е нейно.

— И тя така си мисли.

Нор се сбогува с Мариса и с тъжна усмивка сгъна телефона и го върна на Били. Погледна О’Брайън.

— Все се питам дали онзи клетник, който молеше за отсрочка на дълга, гледа семейство.

Били я прегърна през раменете и за миг я притегли към себе си.

— Изглеждаш уморена, мамо, и колкото и да ми е неприятно да ти го напомням, твоите почитатели те чакат…

— Знам, знам. Трябва да им попеем. Но нека първо се пооправя.

О’Брайън бръкна в джоба си.

— Визитната ми картичка. Ако се сетите кой е човекът, звъннете ми, колкото и да е часът. Ще дам една и на Денис.

В девет и половина, когато Нор и Били излязоха на подиума, в заведението нямаше и една-едничка свободна маса. Пяха два пъти по два и половина часа, в девет и половина и после в единайсет — за нощните птици.

„Професионалисти са — помисли Стърлинг. — По нищо не им личи, че са притеснени.“ Веднага след края на първия концерт Нор се затвори в кабинета заедно с тефтерите с резервациите от последните две години. Стърлинг седеше до нея, докато тя изговаряше на глас едно по едно имената в тефтерите.

Току спираше и повтаряше някое от имената, сетне клатеше глава и продължаваше нататък. „Мъчи се да види дали името на мъжа с акцента й говори нещо“, отсъди Стърлинг.

Лицето й ставаше все по-угрижено. По едно време Нор си погледна часовника и подскочи като ужилена — отвори дамската си чанта и извади кутийката с пудрата. За броени секунди се поосвежи, сложи си малко сенки за очи и червило. Махна гребена със скъпоценните камъни от косата си и тръсна глава. Стърлинг остана изумен колко чевръсто приглажда тя с пръсти дългите кичури и отново ги прихваща с гребена.

— Като влачена от порой съм — изрече Нор на глас, — но шоуто трябва да продължи.

„Каква ти влачена от порой! — идеше му на Стърлинг да възрази. — Изглеждаш чудесно. Наистина си голяма красавица.“

На излизане от кабинета Нор въздъхна тихичко, след миг обаче вече се разтапяше в усмивки и току спираше на някоя от масите да размени две-три думи с посетителите.

„Няма къде игла да падне — забеляза Стърлинг — и от начина, по който Нор си бъбри с всички, се вижда, че са й постоянни клиенти. Мед им капе от устата, докато говорят с нея. Но и Нор си я бива.“ Стърлинг заслуша как тя ту пита как е със здравето майката на едного, ту се интересува от сина на друг, ту любопитства кога трети излиза в отпуск и къде заминава, ту поздравява мъж и жена за наскорошния им годеж.

„Небесният съвет няма как да я обвини, че не е обръщала внимание на другите — каза си Стърлинг. — Жалко, че и аз не съм бил като нея.“

Били беше погълнат от разговора с мъж и жена на масата в ъгъла. Стърлинг реши да се присламчи. „Дано не дойде и някой друг“, помисли си, докато се разполагаше на свободния стол. Чу какво си говорят и вдигна вежди. Хората на масата бяха важни клечки от „Емпайър Рекординг Къмпани“ и искаха да подпишат договор с Били.

Мъжът рече:

— Не е нужно да ви обяснявам кого сме наложили на пазара. От известно време следим кариерата ви, Били, и решихме да ви предложим договор за два албума.

— Много съм поласкан, наистина твърде щедро от ваша страна, но трябва да поговорите с агента ми — отвърна с усмивка той.

„Опитва се да скрие, че е развълнуван — усети Стърлинг. — Всеки млад певец си мечтае да подпише договор със звукозаписна компания. Какъв шантав ден!“

Последните посетители си тръгнаха от ресторанта в дванайсет и половина. Нор и Били седяха на бара при Денис, който довършваше с почистването. Нор вдигна чашата.

— Знам, че е на лошо да се чукаш с вода, но все пак ще рискувам. За Били и за договора, който ще подпише!

— Баща ти щеше да се гордее с теб — отбеляза Денис.

— И още как! — потвърди Нор. — А сега ще пием за теб, Бил, където и да си. Детето ти не те подведе.

„Със сигурност съм го срещал — каза си Стърлинг. Забеляза, че всички са се просълзили. — Били е бил горе-долу на годините на Мариса, когато е загубил баща си. Сигурно и на него, и на Нор им е било ужасно трудно.“

— Да стискаме палци всичко да мине по вода — каза им Били. — Още е рано да се радвам. Нека първо видя всичко черно на бяло.