Мери Кларк - Грешникът

Продължиха нататък, без да казват и дума. Стърлинг седеше на задната седалка, не по-малко притеснен от тях.

Наближаваше девет часът, когато влязоха в заведението на Нор. Празничната вечеря беше в разгара си. Нор поздрави припряно някои от посетителите. В същия миг те двамата с Били зърнаха на бара един свой стар приятел, пенсионирания детектив Шон О’Брайън.

Спогледаха се.

— Ще го поканя да седне при нас. Той ще ни посъветва какво да правим — рече Били.

Волю-неволю, Нор се усмихна и отиде на запазената за нея маса в предната част на ресторанта. Оттам виждаше като на длан всички маси, следеше за обслужването и махаше с ръка на някой и друг клиент. Стърлинг я последва и се настани на стола, където тя бе седяла преди няколко часа.

При тях дойде и Били заедно с Шон О’Брайън, едър мъж някъде на около петдесет и пет с буйна, вече прошарена грива, будни кафяви очи и сърдечна усмивка.

— Весели празници, Нор! — подхвана той, ала начаса надуши, че има нещо гнило. — Какво е станало? — попита, докато сядаха с Били.

— Днес следобед у братя Баджет имаше тържество и ни бяха наели да пеем — обясни Нор.

— Братя Баджет ли? — вдигна вежда О’Брайън и заслуша напрегнато, докато двамата му разправяха за съобщението върху телефонния секретар и заканата на Джуниър Баджет.

— Гласът ми е познат — рече накрая Нор. — Сигурна съм, че човекът е идвал тук.

— От доста години в полицията се опитват да спипат тия двама хубостници. Но те вечно се измъкват сухи, много хлъзгави са, не ти трябва риба в зехтин. Изпечени мошеници, злодеи! В случай че мъжът се е обаждал някъде от тук, няма да се изненадам, ако утре прочета по вестниците, че складът му е изгорял до основи.

— Няма ли начин да ги спрем? — попита Били.

— Мога да предупредя в полицията, но тия типове са разпрострели пипалата си навсякъде. Знаем със сигурност, че въртят далавери и в Лас Вегас, и в Лос Анжелис. Човекът може да се обаждал и от там, но откъдето и да е звънял, това не означава, че складът е някъде наблизо.

— И през ум не ми е минавало, че братя Баджет са чак такива злодеи — каза Били. — Носят се какви ли не слухове, но все пак те държат автоборси, продават и яхти…

— Занимават се и със законен бизнес, но колкото за параван — прекъсна го О’Брайън. — Така перат пари. Ще звънна тук-там. Ако не друго, ченгетата ще ги държат под око, макар че те, хитреците му с хитреци, никога не си мърсят ръцете.

Нор разтърка чело, беше много разтревожена.

— Не току-така помня този глас. Я чакайте малко. — Тя махна на един от келнерите. — Повикай Денис, Сам. А ти застани на бара.

О’Брайън я погледна.

— По-добре не казвайте на никого, че сте чули този разговор.

— Имам пълно доверие на Денис — отвърна Нор.

„На масата се събра доста народ — помисли Стърлинг. — Налага се да постоя прав.“ Усети как му издърпват стола и подскочи като ужилен. Нямаше намерение Денис да му сяда в скута.

— … И, Денис, сигурна съм, че съм чувала този глас в ресторанта — каза в заключение след малко Нор. — Говореше с акцент. Не е изключено да е бил притеснен, но ми хрумна, че може би е посядал при теб на бара и сте си приказвали.

Денис поклати глава.

— Не се сещам, Нор, кой може да бъде. Но съм сигурен, че ако Баджетови са го взели на мушка, ще има много да пати.

Всички се засмяха нервно.

„Опитват се със смях да прикрият колко са притеснени — помисли Стърлинг. — Ако братя Баджет наистина са чак такива злодеи, каквито ги изкарва Шон О’Брайън, ако се наложи и Нор и Били да свидетелстват пред съда, че наистина са чули този разговор… Клетата Мариса! А днес беше толкова щастлива!“

О’Брайън стана от масата.

— Трябва да звънна по телефона — рече той. — Може ли от кабинета ти, Нор?

— Ама разбира се.

— Елате и вие с Били. За да повторите какво точно сте чули.

— Аз ще бъда на бара — изтика Денис стола.

„Ако бях жив, щеше да ми премаже палеца на крака“, каза си Стърлинг.

— Нор! Мислехме, че тази вечер ще ни попеете с Били за празника! — провикна се един от клиентите на съседната маса. — Дошли сме специално да ви послушаме.

— И това ще стане — усмихна се Нор. — До петнайсетина минути сме тук.

В кабинета О’Брайън се обади на един свой познат във ФБР и Нор и Били повториха какво са чули. След разговора Нор сви рамене.

— Ама че работа! Ако не си спомня на кого е гласът, не мога да им помогна.

Клетъчният телефон на Били иззвъня.

— Риса е — каза той, след като провери на екранчето кой го търси. Лицето му стана по-ведро. — Здравей, мъничкото ми… Току-що се връщаме… Не, не видяхме басейна и пътеката за боулинг… Не бих казал, че приличат на Сопраните.