Софи Кинсела - Пожелай ми слънчогледи

— Предполагам — обажда се той, — че за мен не се споменава нищо в ръководството.

Добре. Трябва да се стегна.

— Просто… не разбирам — признавам аз и се опитвам да се овладея. — Как така любовници? Искаш да ми кажеш, че съм имала извънбрачна връзка ли?

— Заедно сме от цели осем месеца. — Тъмните му очи не се откъсват от мен нито за миг. — Имаше намерение да напуснеш Ерик заради мен.

Едва потискам избликналия смях. Веднага покривам устата си с ръка.

— Много се извинявам. Не исках да се държа толкова грубо, но… да напусна Ерик? Заради теб?

— Здрасти, Лекси! — Румен мъж нахлува в кухнята. — Може ли малко газирана вода?

— Заповядай — набутвам две бутилки в ръцете му. Той затваря вратата и Джон пъхва ръце в джобовете си.

— Имаше намерение да кажеш на Ерик, че вече няма да живееш с него — обяснява той бързо. — Щеше да го напуснеш, двамата с теб градяхме планове… — Спира и въздъхва. — След това ти катастрофира.

Той говори напълно сериозно. Всяка дума е истина.

— Но това е… пълен абсурд!

Все едно че го ударих.

— Абсурд ли?

— Да, абсурд! Аз не съм от жените, които се впускат в любовни авантюри. Освен това бракът ми е чудесен, имам изключителен съпруг, щастлива съм…

— Не си щастлива с Ерик — прекъсва ме Джон. — Повярвай ми.

— Разбира се, че съм щастлива с Ерик! — инатя се аз. — Той е прекрасен! Съвършен е!

— Съвършен ли? — Джон едва се удържа да не избълва нещо. — Лекси, той изобщо не е съвършен.

— Добре де, почти съвършен — отвръщам остро, този път малко притеснена. Този тип за какъв се мисли, та прекъсва партито ми, за да разправя, че ми бил любовник? — Слушай, Джон… който и да си ти. Не ти вярвам. Никога не бих започнала извънбрачна връзка, разбра ли? Бракът ми е истинска мечта. Животът ми е истинска мечта!

— Живот мечта ли? — Джон потрива чело, сякаш се опитва да събере мислите си. — Така ли мислиш?

Има нещо у този мъж, което ми влиза под кожата.

— Разбира се! — разпервам ръце. — Погледни само този апартамент! Погледни Ерик! Всичко е фантастично! Защо ми е да го зарежа заради няк…

Прекъсвам по средата на думата, когато кухненската врата се отваря.

— Мила! — Ерик ме гледа широко усмихнат от прага. — Как върви с кафето?

— Идва… — отвръщам притеснена. — Извинявай, мили. — Обръщам се, за да скрия пламналите си бузи и започвам да сипвам кафе. Единственото ми желание е този тип да се махне.

— Ерик, май трябва да тръгвам — заявява Джон, сякаш е прочел мислите ми. — Благодаря ти за страхотната вечер.

— Джон! Голяма работа си ти! — Чувам как Ерик шляпва Джон по гърба. — Утре трябва да се видим заради срещата.

— Дадено — отвръща Джон. — Довиждане, Лекси. Беше ми приятно да се запознаем отново.

— Довиждане, Джон. — Сама не знам откъде намирам сили, за да се обърна и да му отправя любезна усмивка на домакиня. — Радвам се, че се видяхме. — Той се навежда и ме целува леко по бузата.

— Нямаш представа какъв е животът ти — прошепва той, след което излиза от кухнята, без да се обърне назад.

Не е възможно.

Утринната светлина се промъква през щорите. Будна съм от известно време, но все още не съм станала. Гледам право в тавана и дишам равномерно. Теорията ми е, че ако лежа неподвижна, може би вихрушката, която вилнее в главата ми, ще се успокои и всичко ще си дойде неусетно на мястото.

Засега теорията ми се оказва пълна дивотия.

Всеки път, когато премислям събитията, ми прилошава. Имам чувството, че всичко ми се изплъзва. Фи каза, че съм адско изчадие в ролята на шефка. Някакъв тип разправя, че съм въртяла с него тайна връзка. Какво още? Да не би в най-скоро време да открия, че съм агент на ФБР?

Не е възможно да е истина. Точка по въпроса. Защо ми е да изневерявам на Ерик? Той е красив, мил, мултимилионер, освен това умее да кара моторна лодка. Докато Джон е грозноват. И е… дръпнат.

Що се отнася до последните му думи, „Нямаш представа какъв е животът ти“, мога само да кажа, че е страшно нагъл. Знам предостатъчно за живота си и това ми стига. Знам къде си правя косата, знам какъв десерт съм похапвала на сватбата си, знам колко често двамата с Ерик правим секс… Всичко е записано в наръчника.

Както и да е, той е грубиян. Не можеш да нахлуеш току-така в нечий дом и да заявиш пред домакинята: „Ние с теб сме любовници“, и то по време на парти, на което присъства и съпругът й. Човек би трябвало да подбере… друго време. Можеше да напише бележка.

Не, не може да пише никаква бележка. Човек…