Софи Кинсела - Повелителката на метлата

Оглеждам стаята и се опитвам да си събера ума.

Тези хора си мислят, че съм икономка. Икономка! Голям майтап. Трябва да им обясня. Не мога да оставя това недоразумение.

Отново ми се завива свят и аз сядам на леглото. Преди да успея да се въздържа, се отпускам на бялата кувертюра и затварям очи. Все едно, че лежа в облаците.

Нямам никакво желание да стана. Наистина не искам да ставам от това легло. То е истински рай.

Този ден ми се стори безкраен. Беше дълъг, изтощителен, истински кошмар. Единственото ми желание е да свърши.

— Извинявай, Саманта. — Отварям очи и виждам Триш на вратата, последвана от розовобузестия Еди. — Преди да продължим, кажи ми дали искаш да питаш нещо във връзка с работата.

Зяпвам я и не мога да разбера защо главата ми се е превърнала във въртележка.

Сега е моментът да им обясня, че е станала грешка. Аз не съм икономка. Аз съм адвокат.

Само че от устата ми не излиза никакъв звук.

Не искам да си тръгвам. Искам да се отпусна на мекото легло и да заспя.

Тази нощ мога да остана, хрумва ми в този момент. Само тази нощ. Утре ще се разберем.

— Мога ли да започна още тази вечер? — чувам гласа си.

— Защо не — започва Еди.

— Нека не прибързваме — прекъсва го остро Триш. — Имаме доста надеждни кандидати за работата. Някои са наистина блестящи. Едно от момичетата дори има диплома от френската готварска школа „Кордон Бльо“!

Тя дръпва от цигарата и ме поглежда многозначително. И ето че в мен се задейства някакъв автоматичен рефлекс. По-силен е от мен, по-силен е и от желанието ми да се отпусна на мекото бяло легло.

Тя да не би да се опитва да ми каже, че…

Да не намеква, че може да не получа работата?

Поглеждам я, без да казвам и дума. Някъде в объркания ми мозък проблясва старата Саманта. Амбицията се разгаря, надига глава и подушва въздуха. Запретва ръкави и си плюе на ръцете. Разбира се, че ще премажа някакво си момиче от френска готварска школа.

Никога досега не съм пропадала на интервю.

Днес няма да е първият път.

— И така. — Триш поглежда списъка си. — Значи умееш да переш всичко.

— В школата спечелих награда по пране — отвръщам аз и кимам скромно. — С това започнах.

— Господи! — Триш се стъписва. — И си завършила „Кордон Бльо“.

— Възпитаничка съм на Мишел дьо ла Ру дьо ла Блан. — Замълчавам. — Името му, надявам се, ви говори достатъчно.

— Абсолютно! — отвръща Триш и поглежда объркана Еди.

Отново сме в хола на долния етаж. Триш ме залива с въпроси, все едно ги чете от брошурата „Как да наемем икономка“. Аз пък отговарям напълно самоуверено.

Някъде в мозъка ми пищи тънко гласче „Какви ги вършиш? Саманта, какво, по дяволите, правиш?“.

Само че аз не желая да го слушам. По някакъв начин съм успяла да изключа истинския живот, да забравя за грешката, за съсипаната си кариера, за кошмарния ден… забравила съм всичко освен интервюто. Главата ми продължава да се върти и имам чувството, че всеки момент ще се стоваря на една страна. Въпреки това ме тласка обичайната решителност. Ще получа тази работа.

— Би ли ни предложила едно примерно меню? — Триш пали нова цигара. — За вечеря.

Храна… Нещо, с което да я впечатля… В този момент си спомням „Максимс“. Нали ми подариха меню за рождения ден?

— Само да си погледна… записките. — Дръпвам ципа на чантата и тайно оглеждам менюто на „Максимс“. — За официална вечеря ще сервирам… ами… гъши дроб с медена глазура… агнешко с пюре от грах и мента… а накрая ще има шоколадово суфле с домашно приготвено сорбе.

Ще ти дам аз да се разбереш, момиче от „Кордон Бльо“.

— Виж ти! — Триш е слисана. — Трябва да призная, че… много съм впечатлена.

— Великолепно! — Устата на Еди е пълна със слюнка. — Гъши дроб на скара! Защо не ни направиш още сега?

Триш го поглежда, без да крие раздразнението си.

— Нали имаш препоръки, Саманта?

Препоръки ли?

— Ще ни трябват препоръки… — Триш започва да се мръщи.

— Препоръката ми е лейди Фрея Еджърли — заявявам аз, осенена от неочаквано вдъхновение.

— Лейди Еджърли? — Триш извива вежди и по врата й избиват розови петна.

— От години съм с лорд и лейди Еджърли — кимам аз. — Знам, че лейди Еджърли ще гарантира за мен.

И Триш, и Еди са ме зяпнали с отворени уста. Дали не трябва да добавя някакви подробности?

— Чудесно семейство — украсявам разказа си аз. — Доста трудна задача бе да се поддържа имението чисто. Ами докато лъсна… тиарите на лейди Еджърли!

По дяволите! Май прекалих с тези тиари.