Хоан Хисберт - Загадката на остров Тьокланд

Продължих да чета:

« Точка 4.От друга страна, компанията уверява, че в рамките на предвидимото в лабиринта не съществува опасност, която да не може да бъде преодоляна, нито пък някоя неизбежна и гибелна клопка. Като се употреби голяма доза храброст и въображение, всичко може да бъде превъзмогнато. Само страхът, липсата на досетливост или изгубването на контрол над себе си правят лабиринта много опасен.»

— Все има някаква утеха — рекох си аз. — Поне ти остава известна надежда.

« Точка 5.За да извърши обиколката, да преодолее всички препятствия и да намери изхода от лабиринта, ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯТ ще разполага най-много със седем дни, смятано от минутата на влизането му в него. Ако в този срок не успее да обиколи лабиринта, ще бъде отстранен от конкурса и изгонен от Тьокланд, в каквото и състояние да се намира. Ако преди изтичането на срока ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯТ поиска да напусне, ще бъде също така отстранен и изгонен и под никакъв предлог не ще може да направи повторен опит.

Точка 6.По време на престоя си в лабиринта ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯТ ще получи необходимата храна, за да устои на изпитанията, на които ще бъде подложен. Разходите за споменатата прехрана са за сметка на компанията.»

— Мисля, че статията ми ще бъде озаглавена «Приятно похапване в лабиринта», ако нещата се развиват така обещаващо.

« Точка 7.ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯТ ще проникне в лабиринта съвсем сам. В никакъв случай няма да бъдат приемани групи или двойки. Докато предишният участник в конкурса се намира в лабиринта, друг няма да бъде допускан в него.

Точка 8.ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯТ ще носи със себе си сечива и дрехи, каквито сметне за необходими. Изрично е забранено внасянето на фотоапарати, кинокамери, магнетофони и оръжие. Преди да започне обиколката, личните вещи на ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯ ще бъдат проверени и онези предмети, които са несъвместими с духа на предлаганото приключение, ще бъдат отстранени.

Точка 9.Ако ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯТ излезе жив от лабиринта, след като го преброди и намери изхода, ще бъде провъзгласен за победител в международния конкурс и на негово име веднага ще бъде прехвърлена вноска от пет милиона долара.

След запознаването с ужасяващия и заробващ договор, аз се пообърках. Дузини въпроси се скупчиха в главата ми, преплитайки се един с друг.

Кой всъщност е мистър Казацкян? Защо ме освободиха от пробните изпитания? Изключителна облага ли е това, или гибелно предимство? Що за лабиринт са създали на острова? Защо предлагат такава невероятна и безумна награда? В какво странно, хипнотично състояние се намират хората от компанията? Какви чудовищни машинации се крият зад този нелеп конкурс? Възможно ли е да има търсачи на приключения, способни да подпишат подобен договор?

За всеки въпрос умът ми намираше много отговори, предположения, възможности и безсмислици. За да не се объркам напълно, аз се помъчих да направя изводи, преди ужасната главоблъсканица да вземе връх.

Единственият въпрос, който сега се нуждае от отговор, е следният — рекох си аз. — Да приема ли играта на компанията, или да напусна, а пък те да правят с договора каквото си искат?

Да, но какво да реша? Как да преценя възможните опасности, щом не знам нищо за тях?

Можеха ли да се вземат на сериозно заплахите и обещанията на компанията? Струваше ли си труда да ставам опитно зайче ей така, без нищо?

Накрая, както и при други опасни случаи през живота ми, един могъщ жизнеутвърждаващ подтик подреди нещата по местата им. Мисълта да се откажа, да преустановя изследванията си, когато едва бяха почнали да дават първите си плодове, бе най-неприемлива. Да, решително да, моят репортаж щеше да извърви пътя си. Желанието да го завърша щеше да ми помогне да намеря необходимата смелост и вдъхновение. Ако все пак е вярно, че като се вложи храброст и въображение, лабиринтът може да бъде преодолян, аз ще победя. Поне това си помислих в оня миг на повишено настроение, когато обявата, разгласена по света от компанията, лежеше в ръцете ми като нажежена до червено ръкохватка.

За добро или за лошо, решението бе взето. Оставаха някакви си два часа до девет вечерта. Излязох бързо от заведението. Тогава се сетих, че като пристигнах в Дондрапур, бях забравил да си прибера куфарчето от транспортната лента. Нямах време да се върна на летището, за да го потърся. Надявах се да бъде дадено на съхранение. За щастие скоро се натъкнах на няколко магазина, където имаше всичко. Набавих си различни предмети, които сметнах, че ще ми бъдат полезни на Тьокланд. После си купих сак, в който събрах нещата. В съблекалнята се напъхах в туристическите дрехи, които току-що си бях избрал. Моят нов-новеничък и безполезен костюм се озова на дъното на сака.