Хоан Хисберт - Загадката на остров Тьокланд

По лицето на мъжа от компанията се появи гримаса, която по-скоро приличаше на презрителна усмивка.

Когато в своята разгорещеност смятах, че съм преодолял блестящо първото изпитание, и се готвех да се справя и с второто, той ми предаде един лист, дотогава затулен от моята заявка. Ръцете му леко потреперваха.

— Прочетете внимателно този документ. Ако сте съгласен, явете се на кей Изток–3 точно в девет часа вечерта — изрече така отнесено, като че гласът му излизаше от някакво далечно място, сякаш друг говореше вместо него. — А сега ме последвайте.

Той не ми даде възможност дори да попитам нещо и тръгна. Вече бяхме преминали завесата на неизвестността, когато мъжът се спря, и преди да стигне дъното на стаята, отвори един шкаф отдясно. Без да ме погледне, той направи движение с ръка и ме подкани да вляза в шкафа. За миг съжалих, че нямам добре зареден пистолет, като забравих миролюбивите си привички. Опитах се да се успокоя с мисълта, че шкафът не е неизмерима и опасна уловка, а второто от изпитанията.

Застанах пред шкафа и разбрах, че е съвсем празен. Задната му страница липсваше. Пред мен се изпречваше гола стена. В нея имаше скрита врата, която не се виждаше, когато шкафът беше затворен.

— Вървете! — измърмори гъгнещо, загадъчно и неестествено, сякаш гласът му излизаше от корема.

Понеже знаех, че при най-малкото колебание мога да бъда отстранен от изпитанията, ала и не преставах да се опасявам за съдбата си, аз се шмугнах решително в шкафа и с бързо движение отворих вратата в стената.

Каква беше изненадата ми, когато се озовах на улицата. Това представляваше маскиран отвътре страничен изход. Тутакси вратата се тръшна зад гърба ми и по шума, който чух, разбрах, че оня тип я укрепява. После се чу трясък — беше затворил и препречващия шкаф. Сетне настъпи тишина.

Струваше ми се, че им е скимнало да се забавляват за моя сметка. Разтревожиха ме за миг, а после, ето ме тук, изхвърлен на улицата. Тогава си спомних за документа. Държах го в лявата си ръка, откакто ми го бе предал оня тип. Беше нескопосано отпечатан и на първия лист се четеше:

— Хайде де, става отново интересно. Друга бумага на компанията! — Използувах тоя миг, за да се пошегувам и да отдъхна.

Реших да се върна в кафенето, където бях отседнал и преди. Смрачаваше се и не можех да продължа четенето, изправен насред улицата. Сега поселището беше безлюдно. Без да си давам сметка, че можех да бъда последната надежда за останалите затворени, участници в конкурса, аз се отдалечих бързо, нетърпелив да прочета «договора» или каквото там беше.

Заведението бе почти празно. Успях да открия едно кътче, отдалечено от незначителната глъчка. Настаних се и си поръчах някаква напитка, която не смятах да пия. Веднага прочетох първия лист.

« Точка 1.Подписаният господин Натаниел Марис, отсега нататък наричан ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯТ, заявява, че ще изпълнява всички условия на международния конкурс, обявен от Компанията наемател на повърхността и недрата на остров Тьокланд, в срока, който по-нататък се уточнява.

Точка. 2.Сложната загадка на остров Тьокланд се крие в най-внушителния и смайващ лабиринт на всички времена. Той бе създаден от компанията под ръководството на нейния президент мистър Анастасе Казацкян. Към трудностите при броденето из него се прибавят и безкрайни заплетени случаи, капани и препятствия, които трябва да се преодолеят, за да бъде изминат целият. Вътре в него могат да се видят неща, които едновременно всяват ужас и будят възхищение. За да се навлезе в него, е необходима необикновена лична храброст, а също и извънмерно въображение. ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯТ заявява, че е готов да предприеме преминаването на лабиринта самостоятелно, доброволно и с пълно съзнание за умствените си способности, влагайки без остатък цялата си физическа и умствена енергия за успеха на своето начинание.

Точка 3.По време на престоя си в лабиринта ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯТ може да бъде изложен на опасности и трудни положения от различно естество. ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯТ изрично заявява, че е запознат и приема всичко това изключително на своя отговорност. Така че нито ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯТ, нито наследниците или законните му представители не могат да търсят отговорност от компанията за произшествията, които биха могли да се случат по време на обиколката, дори в случай, ако някое произшествие би имало смъртоносен край.»

— Я гледай! — възкликнах високо, без да си давам сметка, че привлякох вниманието върху себе си. — Този договор ще накара и най-смелият да му настръхнат косите.