Хоан Хисберт - Загадката на остров Тьокланд

Подобно на гейзер, внезапно избликнал от дълбините на океана, необикновената новина привлече вниманието още от първия миг. Откроявайки се от останалите съобщения, оповестени същия ден, тя бе предадена от международните телеграфни агенции на петте континента. Текстът гласеше:

«Лондон, 6-ти. Дирекцията на Би Би Си разпространи следната обява:

Жаждата за силни преживявания у търсачите на приключения, изследователите и откривателите, които несъмнено още се срещат в наше време, скоро ще бъде задоволена от едно изпитание, достойно само за най-дръзките от тях.

Компанията, наела повърхността и недрата на остров Тьокланд, обявява международен конкурс за набиране на кандидати, готови да се изправят лице с лице срещу най-сложната и невероятна загадка на всички времена.

Онзи участник в конкурса, който по време на фантастичното състезание успее да превъзмогне всички препятствия, веднага ще получи за своя небивал подвиг награда от пет милиона долара.

Заинтересованите лица, готови да участвуват в изпитанието, трябва да се обърнат колкото се може по-бързо телеграфически към пашите приемни кантори в Дондрапур (Индийски океан).»

Въпреки краткостта си, странното съобщение бе горещо предизвикателство не само заради предлаганата огромна сума, но и заради необичайните трудности, за които се намекваше в него.

Излишно е да се споменава, че въпреки призрачния ореол, с който бе забулен този случай, и независимо от естествените подозрения за измама около него, канторите на компанията в Дондрапур получиха множество телеграми от стотици заинтересовани лица по света, готови на всичко, само и само да се сдобият с баснословната награда.

Междувременно през следващите дни информационните средства, разпространили поканата, продължиха да се занимават с тази тема и поясниха някои подробности, което допринесе за правдоподобността на потресаващото послание.

Така всички се увериха, че споменатият остров Тьокланд, а също и компанията, автор на съобщението, разпространено от Би Би Си, наистина съществуват.

В интерес на истината едва ли Тьокланд можеше да се нарече остров. Ставаше дума за едно мрачно островче, разположено в покрайнините на разпокъсания архипелаг Дондрапур в Индийския океан, на юг от Цейлон. Тази почти непозната купчина от острови образува независимата държава Дондрапур, чиято столица, наречена също Дондрапур, е разположена точно по средата на архипелага, разбира се, на остров Дондрапур.

Тьокланд бе огромна скала, пустинна и осеяна с камъни, почти без никаква растителност и животни. Мястото му на географските карти мъчно можеше да бъде определено. Нищо друго освен безспорната му незначителност, не бе известно за него. Тъй като нямаше никакви природни богатства, стратегическо значение или туристически забележителности, а беше и див и негостоприемен, той никога не е бил населяван.

По закон беше част от територията на Дондрапур, но никога не се е говорило други държави да имат намерение да присъединят островчето към себе си.

И така Тьокланд по-скоро представляваше незначително парче скала посред океана, отколкото природна забележителност, отдалечен от пътищата на корабите и забравен от всички. Ала един прекрасен ден, около две години преди споменатото съобщение, в Дондрапур бе основано едно странно дружество, отначало наречено Клуб на приятелите на Тьокланд, което започна да води преговори с правителството на архипелага, за да наеме стръмния остров.

Клубът представи някакъв безумен проект, в който уверяваше правителството, че ако то се съгласи да даде под наем Тьокланд за срок от десет години, той щял да основе компания, която би превърнала островчето в привлекателен международен туристически център. През това време компанията щяла да си запази монополно право да стопанисва острова, като осъществи някои значителни строежи. След изтичане на десетте години островчето и всички подобрения в него щели да преминат отново под изключителната и постоянна върховна власт на Дондрапур, а компанията ще се лиши от по-нататъшни права над Тьокланд.

Въпреки че правителството на Дондрапур беше убедено в нищожното значение на огромната скала, то реши все пак да провери дали там не се крият някакви богатства. В продължение на два месеца бяха направени, най-различни разкопки. Макар и далечно, съществуваше подозрение, че компанията, като се прикрива зад безсмислени туристически планове, може да се помъчи да заграби тайно някои неизвестни дотогава залежи.