Хоан Хисберт - Загадката на остров Тьокланд

Проучванията направиха на пух и прах съмнителните предположения и потвърдиха, че нищо ценно не може да се извлече от Тьокланд. Единственото му богатство беше камъкът, от който бе изграден; единствената му привлекателност — тъмният силует на скалистия му морски бряг. Имаше само една особеност — недрата му бяха надупчени от обширна мрежа безкрайно разклоняващи се пещери и проходи. Въпреки естествения произход на тази верига от катакомби, в тях нямаше нищо ценно. Те не даваха подслон на скални рисунки, минерални жили, археологически останки, нито пък бяха обект на важни научни описания. Дори възможният интерес като към туристическа забележителност беше съвсем малък. Не беше разумно да се мисли, че някой ще си направи труда да пътува чак до Тьокланд, за да посети мрачните галерии, където пърхаха само прилепи.

Въпреки всичко някои министри на Дондрапур бяха възмутени от предложението да се даде под наем част от територията на държавата. Смятаха го за оскърбление на националното достойнство, за срамна първа крачка, която може да доведе до разпадане на отечеството!.. Но много скоро един убедителен довод разсея опасенията им. Като наем клубът предлагаше значителна сума за скромната съкровищница на държавата Дондрапур. От друга страна, след изтичането на десетте години всичко щеше да се възвърне, а в края на краищата строежите и подобренията, направени на островчето, щяха да минат в ръцете на нацията. Макар че в действителност на последното никой не вярваше. Бяха убедени, че какъвто и да е планът на чужденците от клуба, той щеше да претърпи пълен провал. Смятаха, че много преди да изтече срокът на договора, онези хора ще се откажат от своето начинание, съсипани от жестокия климат на района, и островчето де си остане толкова самотно, колкото и преди. Затова, когато правителството прие предложението на клуба, то постави условие цялата сума за наема да бъде внесена предварително.

Тьокланд щеше да си остане под пълната върховна власт на Дондрапур, макар в подписания договор на компанията да се присъждаха практически всички права над островчето за десет години, като само в случай на сериозни безредици, нарушения на международното право, епидемии или всяко друго извънредно положение, се предвиждаше намесата на националната гвардия. Все пак, като предпазна мярка срещу някаква скроена от компанията хитрост, правителството наложи присъствието на един постоянен надзирател. Той нямаше други пълномощия освен в споменатите по-горе извънредни случаи, при които Тьокланд щеше да остане под негово ръководство, докато пристигнат необходимите подкрепления.

Постоянният надзирател, военен от запаса, получи указания да не се намесва в работите на компанията, а само да наблюдава скришно материалите, които се разтоварват на островчето, и непрекъснато да следи за всяко подозрително или опасно действие. От своя страна, компанията постави условия и помоли правителството да направи така, че препращаните от постоянния надзирател сведения да имат поверителен характер, и то не заради друго, казаха те, а за да запазят тайната на големите нововъведения, които смятаха да направят.

Размерът на наема остана също в тайна, но по всичко личеше, че е доста голям. По тази причина освен правото за ползуване на островчето, компанията издейства да й бъдат отстъпени нещо като «териториални води» със същите права, като тези над Тьокланд. Така че в договора бе включен като наета зона един морски пояс с радиус от десет мили около острова. Понеже се отнасяше за води, лишени от риба и подводни богатства, правителството не направи никакви възражения.

Така окончателно бе създадена Компанията наемател на повърхността и недрата на остров Тьокланд. За пръв път през цялата си известна история мрачното и скалисто островче в океана щеше да бъде населено. Неговата дива природа щеше да приюти човешки същества, които явно се гласяха да го изтръгнат от вековната забрава, в която бе потънало.

Следващите месеци след подписването на договора между Дондрапур и компанията случаят Тьокланд лека-полека бе забравен. Правителството предаваше от време на време кратки съобщения, които по силата на навика оставаха незабелязани. В тях се казваше, че съставената от около двайсетина души компания под ръководството на някой си мистър Казацкян упражнява в Тьокланд дейности, без да нарушава договорните условия.

Една правителствена лодка седмично вземаше от ръцете на постоянния надзирател кратки и успокояващи сведения, от които се разбираше, че на островчето не се върши нищо подозрително. Освен това надзирателят разполагаше със солидна радиовръзка, която му позволяваше да говори срочно с министъра на вътрешните работи при всеки извънреден случай. Но през времето, което предшества международната обява за конкурса, тя дори не бе използувана. По всичко личеше, че разгърналата се на Тьокланд дейност е напълно безобидна. Министерският съвет, който вече бе турил в джоба си неочаквано големия наем, твърде малко се безпокоеше от това, че тя може да бъде осъдена на провал.