Хоан Хисберт - Загадката на остров Тьокланд

И той показа папката, която бе измъкнал от дрехите на починалия президент.

— Хайде да го прочетем веднага — рече Манцони.

— Трябва да го прочетеш ти, Корнелиус — уточни Маливерт и му протегна папката. — Явно на тебе искаше да го повери.

— Какво значение има аз или друг! — отвърна с искрена скромност Берцот. — Всички играхте решаваща роля! Аз самият например без помощ, мисля, че нямаше да стигна до повърхността… Но добре, щом така желаете, мога да прочета документа, все някой трябва да го направи.

Всички кимнаха мълчаливо. Корнелиус взе папката и развърза конците й. Извади свитък хартия, изписан набързо със ситни букви. Любопитството беше огромно…

Изведнъж откъм север се дочу бръмчене на хеликоптер. Групичката от десетина души погледна едновременно в тази посока. Не беше зрителна измама. На кръгозора се открояваше сянката на вертолет, която не можеше да бъде сбъркана с друго. Наближаваше острова с пълна скорост.

— Проклет да е! Дали не са ортаците на Бонкар? — възкликна Фулхенсио Фабрегас.

— Навярно си мислят, че сме се добрали до жадуваната от тях богата плячка — предположи Марлен, като се боеше от нови неприятности.

— Сега само едно ни липсва, нежеланите гости да ни изтребят в последния миг! — възкликна боязливо Минос.

По това време нашите герои не знаеха за местонахождението на хората от бившата компания и на полковника предател. Дори не бяха сигурни дали са живи.

— Да се подслоним някъде, преди да са ни открили — пошушна настоятелно Валентина.

— Да — отвърна Марис. — Нека уредят нещата помежду си!

По крайбрежната ивица бяха останали непокътнати още няколко пещери. Десетината души бързо намериха убежище в една от тях. Засега бяха спасени.

Пътниците в хеликоптера разгледаха с учудване страшния вид на островчето. Прелетяха няколко пъти над големия кратер. После се насочиха бързо към пристана, който за щастие бе относително далеч от мястото, където се намираха нашите приятели. Накрая вертолетът стигна до целта си и кацна на земята, вече извън зрителното поле на спотаените миролюбиво настроени хора.

— Дали пък не са открили останалите живи от компанията? — попита Манцони.

— Да, твърде е вероятно. Сигурно са на пристана и се мъчат да влязат в морето или поправят повредите по моторницата — предсказа Свановски. — Сега ще мислят само как да изчезнат колкото може по-бързо от Тьокланд. Може би ще държат Бонкар като заложник…

— Тогава ще настане голяма патърдия с тези от хеликоптера! — рече Минос, който се боеше да не би в последния час да го въвлекат в някакво опасно сражение.

— Да, уреждане на сметки между негодници, присъщо на типове от тоя род — постави диагноза Марлен, без да му придава голямо значение.

— Да не мислим за тях! Разполагаме с няколко минути почивка — намеси се Натаниел. — Нужно е всички да знаем останалото. В най-лошия случай все някой от нас ще запази после ключа към загадката и нейното значение няма да се изгуби.

Корнелиус веднага започна да чете:

В този последен час, когато всичко, изглежда, е осъществено, аз, Анастасе Казацкян, непримирен със съдбата, която ме дебне, и насърчен от далечната надежда, че посмъртното ми послание ще стигне тази вечер в ръцете на Корнелиус Берцот, се захващам бързо да го напиша, преди моите разбунтувани хора да ме лишат от последните ми самотни минути.

Щом съчиня окончателното послание, ще унищожа всички мои книжа, папируси и документи, за да попреча да се направят от тях погрешни изводи, които не биха имали нищо общо с моето ослепително приключение.

Разбира се, текстът ще бъде сух и непълен. Той ще може да се разтълкува единствено ако Корнелиус Берцот изпълни, както аз много желая, предсказаното от легендата в сърцето на лабиринта. Ако за нещастие не стане така, ще бъде по-добре думите ми да се затрият завинаги. Може би цялото ми начинание е било само една голяма грешка. В такъв случай нека историята следва своя път и ме надари с милостта на забравата.

Ще се случи на малка планета от Слънчевата система, наречена от нейните обитатели ЗЕМЯ.

Когато дойде времето на това южно място от Вселената да умре старият изследователски и приключенски дух, когато не останат вече неоткрити земи и морета, когато човекът сметне, че познава своята планета — все едно че наблюдава стъклено топче, поставено на дланта си, — когато той овладее страхотните сили, които биха му позволили да унищожи и нея, и себе си, когато великата одисея на външното пространство едва започне… така наречената «Земя» и нейните обитатели ще бъдат застрашени да се изпарят от силно избухване, поради което загадъчната Вселена ще се събуди ненадейно от своя сън.