Хоан Хисберт - Загадката на остров Тьокланд

В същата минута, сякаш безвъзмездният срок на благородните търсачи на приключения бе изтекъл, върху островчето се изля проливен дъжд, съпроводен с гръмотевици и мълнии.

— На четиристотин метра северно оттук има вход, който е свързан с лабиринта. Да бягаме! — извика Свановски между два страхотни трясъка.

Когато накрая, мокри до кости, те се подслониха в пещерата, посочена от Юрий Свановски, Натаниел запозна двамата си приятели със заключенията на шахматния майстор. После, пришпорван от обстоятелствата, Свановски взе думата:

— Все още съм готов да вляза в лабиринта. Сега имам нова причина, дори по-важна — да спася Корнелиус Берцот и да узная какви открития може би е направил. Навярно сега той се намира съвсем близо до голямата загадка на лабиринта.

— Да, възможно е. Но има вероятност и да е изправен пред някоя сериозна пречка. Кой знае дали нашата помощ не му е необходима колкото се може по-рано — рече Норберт Дип.

— Едно е ясно, трябва да го намерим — добави Фулхенсио, готов да се втурне мигом навътре в пещерата.

Говореха на тъмно, с угасени фенерчета, за да не изтощават батериите, които по-късно можеха да им бъдат нужни.

— Всички сме съгласни с това — продължи Свановски. — Загадката на Тьокланд така силно ме притегля, че няма значение дали ще изложа на опасност живота си. Искам да стигна до края, какъвто и да е той. Мисля, че вашето състояние на духа е същото. Ала не бива да забравяме сега, когато сме в безопасност, че това приключение може да завърши зле, много зле.

— Да, вярно с. Но може да има и чудесна развръзка, ако стигнем до същността на загадката — подметна неуморимият търсач на фантастични явления Марис, който все още живееше с надеждата да намери нещо необикновено и неочаквано в края на приключението.

— Що се отнася до опасността от срутване — намеси се Норберт Дип, — няма да е толкова голяма, ако е само частично. Вярвам, че опитът ми при разкопките ще ми помогне да разпозная подпорките и скалистите стени, които са по-издръжливи, за да ни послужат за убежище в случай на земетръс. Разбира се, че освен опасността да бъдем премазани, има още една — да останем пленени под земята, ако срутванията ни препречат пътя било напред, било назад…

— И това също би могло да се случи, но по-опасно е да не се срути всичко — уточни Свановски. — Има безброй галерии и тунели, които са свързани помежду си, и мисля, че все някъде ще намерим спасение. Прекалено голямо злощастие би било всички проходи да се окажат запушени.

— Е, да тръгваме! Сигурен съм, че победата ще бъде паша — превъзмогвайки съмненията, закри съвещанието поривистият Фабрегас, като стана изразител на желанията на всички.

— Напред! — извика силно Свановски. — На шестстотин метра оттук има само един тунел. После ще видим по кое разклонение да тръгнем. Всички водят към лабиринта!

Подир няколко секунди, докато навън плющеше поройният дъжд и Тьокланд бе разкъсван от светкавици, четиримата смели изследователи поеха към мрачните подземни зали.

В онзи славен час всички вече бяха във вътрешността на лабиринта, оставили зад себе си урагана на повърхността, за да се срещнат с най-страшните бури под земята.

Командваният от Анастасе Казацкян патрул, който познаваше подземните пътеки, бе напреднал към централните зали. Хората от компанията хич не ги беше грижа за съдбата на Корнелиус Берцот. Причината за привидното им послушание бе съвсем друга — надяваха се в последния миг президентът да им разкрие местонахождението на желаната, ала несъществуваща плячка.

Изидор де Маливерт, неуморим като детектив, който е попаднал на следа, също бе извървял огромен път, прорязан от тунели и пещери. Обаче не знаеше дали се приближава към истинското ядро на лабиринта, или се лута по външните разклонения, отдалечени от главната сцена на драмата.

И понеже не му беше известна грозящата опасност от срутване, не вземаше никакви предпазни мерки. Най-много се боеше да не се заблуди в плетеницата от безкрайни разклонения.

Валентина, Марлен, Тахтер и Манцони намериха лагера напълно изоставен и опустошен от бурята. Разбраха, че се е случило нещо сериозно, и взеха единственото възможно решение — да влязат в лабиринта. Нямаха време, пито средства, за да търсят посред нощ странични входове. Въоръжени с фенерчетата, те се запътиха към главния вход, който използуваха изследователите от закрития конкурс, тъп като него най-лесно можаха да намерят. Влезеха ли вътре, щяха да подирят преки пътеки, за да се приближат колкото се може по-бързо към най-дълбоките места в лабиринта.