Хоан Хисберт - Загадката на остров Тьокланд

Сигурен, че съзаклятниците му засега няма да могат да пристигнат — бурята би осуетила всеки опит за слизане на брега, — полковник Бонкар в пристъп на отчаяние реши да изиграе последния си коз. И самичък, тласкан от страха, че ако издирят тайното скривалище, към което се стремеше, хората на Казацкян ще го измамят, той също проникна през входа, използуван обикновено от служителите по поддръжка на лабиринта.

Както добре знаем, в недрата на Тьокланд беше и групата на Свановски с останалите трима приятели на Корнелиус Берцот. Благодарение на достъпния тунел, по който крачеше тази група, без да знае, тя беше много по-близо до желаната цел, отколкото останалите. По пътят им нямаше все да върви по права линия — неизброимите криволичения на разклоненото подземие можеха да ги забавят с часове, дори с дни, докато пристигнат до горещата точка на мрачното царство.

А там, с неизвестна съдба, в най-дълбокото, сражавайки се със загадките на тъмните помещения, вероятно се намираше и най-храбрият изследовател Корнелиус Берцот.

Прави ли бяха онези, които не искаха да изтълкуват дългото му мълчание като сигурен признак, че е издъхнал? Не беше ли се превърнал лабиринтът в негов гроб? Имаше ли тогава смисъл да полагат толкова усилия, за да го спасят?…

Президентът и неговите привидно подчинени хора вървяха успоредно на пътя, по който минаваха участниците в конкурса. От различни наблюдателници те можеха да следят «официалната» пътека. Така предишните седмици наглеждаха и проверяваха изследователите и включваха в действие разните приспособления по пътя на търсачите на приключения. Сега всичко им позволяваше да напредват по-бързо.

Макар и да крачеше неуморимо, мистър Казацкян даваше видими признаци на задушаване в светлината на факлите и фенерчетата на придружителите си. Ъгловатото му лице приличаше на жива маска, подкрепяно единствено от желанието да осъществи едно последно паметно дело, подир което вече нищо не би имало значение.

Изведнъж, сякаш подтикнат от внезапно предчувствие, президентът спря и заговори гръмко, а гласът му се разнесе по тунели и проходи:

— Корнелиус Берцот, за бога, отговорете ми. Където и да се намирате, съобщете ми за вашето присъствие… Идваме да ви спасим!

След като заглъхна многобройното ехо от призива, мълчанието се възцари без никакъв отговор или признак на живот.

Сподирян от хората си, които ставаха все по-недоволни, Казацкян се запъти към следващата наблюдателница. Оттам гласът му щеше да се чуе по-далече. Щом стигна целта си, той извика отново:

— Корнелиус Берцот, говори ви Анастасе Казацкян. В думите ми няма ни коварство, ни клопка, говоря ви направо от все сърце. Ако ме чувате, повярвайте ми! Трябва да излезете от лабиринта колкото се може по-скоро, ако уважавате поне малко живота си. Минутите на лабиринта в Тьокланд са преброени, след това не може да избягате.

Без да отслабва ни най-малко силата на гласа си, президентът произнесе последните две изречения почти хълцайки.

Призивът му успя само да ожесточи още повече типовете, които го заобикаляха. Ядосани, че доскорошният им шеф пропилява ценни минути, като се опитва да намери Корнелиус, вместо да поведе експедицията към съкровището на Тьокланд, те съвсем престанаха да му се подчиняват.

Защото, колкото и глупаво да изглежда, тези клети наивници все още вярваха, че ще могат да се измъкнат от островчето с някоя много търсена на международните черни пазари стока. До преди малко даваха вид, че приемат водачеството на Бонкар, по от страх, че той, като се осланя на служебния си пост, би могъл да им отнеме цялата заграбена плячка, го зарязаха. Сега полковникът предател не влизаше вече в плановете им.

Готови бяха да прибегнат до мъчения, за да научат истината от устата на бившия си президент. Нищо не би им попречило да подложат Казацкян на физически насилия, по-присъщи на зверовете, нищо… освен заплашителният глас, който скова движенията им.

Той се чу съвсем ясно. Идеше от близките до повърхността пещери, изпълнен със заплаха и наглост:

— За какво си се развряскал толкова, Казацкян? Какво значение има вече този жалък урод Корнелиус Берцот, или как там се казва? Ако е станал жертва на твоята лудост, така му се пада. На кого би скимнало да се пише изследовател в тези препълнени с глупости катакомби? Получил си е заслуженото, глупакът му с глупак. Търси го, да, търси го и сложи наградата в нозете му, ако го намериш, но преди това…