Хоан Хисберт - Загадката на остров Тьокланд

— Стигнахме. В оная пещера са.

Пипнешком те намериха целта си. От благоразумие не запалиха фенерчетата, докато не се озоваха вътре. Взеха оттам най-различни фишеци, фитили и ракети и веднага се върнаха обратно. Долепен до Свановски, за да може да чува, Натаниел не го оставяше на мира с въпросите си.

— Проникнахте ли в лабиринта през някой от страничните коридори?

— Само колкото да узная кои водят към него. Решителната крачка, слизането чак до сърцето му, е последното нещо, което се канех да предприема, когато ви съзрях.

— Какво открихте в лагера?

— Успях да прегледам книжата на Казацкян. Всеки подиробед президентът отиваше в лабиринта с неколцина от хората си и в лагера не оставаше почти никой. За нещастие ръкописите му са шифровани и не успях да ги разчета. Явно вършеше това, за да се предпази от прекаленото любопитство на хората си и от непрестанното следене от страна на полковник Бонкар, който злоупотребяваше с правата си. Там имаше също голямо количество оръфани книги и стари ръкописи, но аз не разбирам кой знае колко от библиография и освен това не разполагах с толкова време, че да ги прелистя всичките и да намеря някакво указание. Все пак успях да направя няколко заключения, които поддържам твърдо. Първо, вън от всяко съмнение е, че Казацкян е предприел приключението с лабиринта поради някаква извънредно важна причина, която не е разкрил на никого от сътрудниците си и дори на кандидат-изследователите. На второ място, Бонкар не е единственият разбойник, който дебне в Тьокланд. Повечето от типовете на компанията са престъпници, които са се съгласили да изпълняват заповедите на Казацкян и да подкрепят явните му щуротии с надеждата, че като работят здраво по преустройството на подземието, ще заграбят накрая предполагаемите съкровища, които президентът търси. На трето място, знам всичките машинации на Бонкар, защото случайно чух съобщението до копоите му в Дондрапур. Когато той, злоупотребявайки подло с предавателната станция, предоставена му от министъра на вътрешните работи, извика мошениците от своята шайка, аз стоях и дебнех под прозореца на бараката му. За щастие той се обърна към тях на английски и аз не изпуснах нито думичка… И накрая, въпреки всичко най-голямата опасност иде от там, че една част от лабиринта може да се срути всеки миг.

— И като си помисля, че Корнелиус е там! Какво е предизвикало опасността от срутване? — попита със свито сърце Натаниел.

— Казацкян е майстор на сценографията, по познанията му по минно инженерство са много оскъдни. Той е разчитал, че ще намери техници сред наетите от него хора, по те са го измамили, за да влязат в компанията. Сега всички са много ядосани — боят се, че «съкровището» ще бъде затрупано и загубено завинаги. Вярно е, че въодушевен от величието на своя проект и излъган от неопитността на хората си, президентът бе наредил да извършат многобройни изследвания под земята, за да приспособи естествения лабиринт към изискванията си и да може да вкарат и поставят нужните материали. Това е отслабило структурата на подземието до такава степен, че често се случват малки срутвания. Досега главната конструкция е издържала, но си мисля, че е достатъчен един лек земетръс и централната, най-дълбоката част ще се сгромоляса.

— Но в такъв случай загадката на лабиринта би била погребана завинаги — рече Марис.

— Много се боя, че тъкмо това ще се случи. През този сезон земните трусове, макар и леки, са чести тук. Развихрилата се в океана буря е предвестник, че опасността е неизбежна, и Казацкян явно го знае. Какво ще направи, ако настане катастрофата? Ще се реши ли да разбули това, което толкова го измъчва, или ще издъхне при страхотното бедствие? Не можем да гадаем, приятелю Марис.

На това място разговорът бе прекъснат отново. Стигнали бяха до пещерата с Фабрегас и Дип. Наслагаха бързо фишеците и свързаха фитилите.

— Вървете навътре и залегнете. Взривната вълна едва ли ще стигне до вас, ако се притулите добре — нареди Свановски на пленниците.

С треперещи от вълнение ръце, лично Натаниел Марис подпали фитила, който трябваше да освободи приятелите му. Тозчас двамата набедени бомбаджии изтичаха на безопасно разстояние в очакване на експлозията.

Последицата от взрива беше очакваната. Когато се натроши основата й, грамадата от скали се слегна и в горната й част се появи широка пролука. Няколко секунди по-късно четиримата мъже се събраха пред победената бариера.