Хоан Хисберт - Загадката на остров Тьокланд

Като изрече последните думи, той пусна на земята тежък чук за трошене на камъни, който размахваше като оръжие.

— Юрий Свановски! — повтори Натаниел все още слисан. — Значи аз бях прав да подозирам…

Световният шампион по шах не му позволи да довърши и го засипа с куп въпроси.

— Защо се върнахте в Тьокланд? Кои са придружителите ви? Колко време стояхте в лабиринта? Докъде стигнахте? Направихте ли някакво важно откритие? Какви са плановете ви?…

Натаниел веднага разбра, че тази среща е сякаш пратена от провидението. Несъмнено Свановски беше в отлично физическо и умствено състояние, въпреки усамотението му на островчето, и вероятно знаеше много неща, неизвестни на хората от експедицията. Като се сдържаше да не разпитва първи, с най-голямо доверие той задоволи обяснимото любопитство на прочутия шахматист.

Простичко, като не забрави нищо съществено, той му разправи за всичките си догадки, за стратегическото си предаване в лабиринта, за съдружието Корнелиус Берцот — «Дедал», изложи причините за преждевременното слизане на брега и последните цели, които те преследват.

Излязлото отново на сцената действуващо лице го изслуша жадно, като често кимаше одобрително. Когато на свой ред Марис се накани да разпитва, той си даде сметка, че Дип и Фабрегас не дават признаци на живот.

— Би трябвало да се присъединим колкото се може по-скоро към двамата ми приятели. Ще се безпокоят за закъснението ми. Странно, че не дойдоха да ме потърсят.

— Опасявам се, че не са в състояние да го сторят. Попаднаха в една от клопките, които приготвих, с надеждата да отстраня от битката поддръжниците на Бонкар. Няма лесно да ги измъкнем оттам. Но по-добре да отидем, за да им обясним случилото се. Хайде!

Свановски и Марис тръгнаха обратно. Натрапващата се безлюдност на местността навяваше мисли, че двамата са единствените обитатели на прокълнатото островче. Силният вятър ги заставяше да вървят приведени, бавно и много предпазливо. Въпреки това те подновиха по пътя прекъснатия си разговор.

— Полковник Бонкар? Това измислено име на Казацкян ли е? — запита Натаниел.

— Не. Става дума за постоянния надзирател на държавата Дондрапур. Зад гърба на своето правителство той крои да се домогне до някакви баснословни богатства, които смята, че са скрити в Тьокланд. Подлецът му неден не може да си представи, че тайните подбуди на президента са от друго естество. Мечтае само за плячкосване, грабежи и контрабанда. Предизвиква хората от компанията да не се подчиняват, за да му помогнат да затвори Казацкян. Но и тях се кани да измами. Щом се сдобие с въображаемото съкровище, ще избяга със съучастниците си, които чака. Мисля, че за да избяга с плячката, е способен на истинска касапница. Но подобно нещо няма да се случи — убеден съм, че такава плячка не съществува.

— Казацкян не е ли доложил за Бонкар на правителството в Дондрапур?

— Не, положението е опасно, твърде опасно и той не може да се занимава с тази работа. Освен това пристигането на длъжностни лица би могло да усложни много нещата и да провали последните възможности всичко да стигне до желания от него край. Казацкян явно предпочита да се опълчи сам срещу бунтовниците, отколкото да вдига шум, който не приляга на плановете му.

След като установиха, че пещерата няма друг изход към повърхността, нито продължава към подземието, Норберт и Фулхенсио зачакаха с нетърпение завръщането на Натаниел.

Когато двамата герои на ненадейната среща дойдоха до обречената пещера, те запознаха пленниците с действителното положение. Те до известна степен се зарадваха, тъй като в своята тъмница бяха имали вече опасения за най-мрачна развръзка.

— Само едно средство може да освободи приятелите ви и ще го използуваме. Динамитът! — реши Юрий Свановски.

— Но взривът ще издаде присъствието ни на Бонкар и на хората от компанията — възрази Марис.

— Вече няма значение. Мисля, че най-главното в тази история е толкова близо, че няма да им остане време да се занимават с нас. Освен това островът е пълен с тунели и пещери. Лесно ще намерим скривалище, ако решат да ни преследват.

— Тези тунели водят ли към вътрешността на лабиринта? — попита Норберт с глас, приглушен от преградата на тъмницата им.

— Да, някои. Скоро ще се уверите, ако решите да ме последвате. Елате с мене, Марис. Недалеч оттук компанията държи склад с боеприпаси, който изобщо не пазят, и в него още има фишеци в добро състояние. Ще ни потрябват няколко.