Хоан Хисберт - Загадката на остров Тьокланд

Разгорещен и предизвикателен, от тълпата се отдели един мъж. Не носеше като останалите работна дреха, облечен беше във военна униформа, разкопчан и небрежен, със звездички на полковник от войската на Дондрапур. Виждаше се съвсем ясно, че е главният подбудител на размирицата. Той се нахвърли грубо срещу мистър Казацкян:

— Стига вече съзерцания и преструвки, стара лисицо! Тази комедия не може да продължава нито миг повече. Престанете да се правите на луд и кажете веднъж завинаги за какво сте дошли на Тьокланд или в противен случай…

Тонът му беше заплашителен. Не се шегуваше. Останалите типове мълчаливо подкрепяха дързостта на военния.

Изненадващо Анастасе Казацкян превъзмогна явната си слабост, гласът му се издигна и отекна оглушително над наглите думи на разгневения водач.

— Разбирам в известна степен неверността на моите хора, но вие, проклет глупако, сте единственият, който няма никакво право да иска нещо. Погълнете отровния си език, предател такъв! — изплющя като камшик отговорът. — Вашето правителство не ви е изпратило тук, за да насърчавате безсмислени бунтове, «господин постоянни надзирателю»! Вие трябва да наглеждате само как се спазва договорът, а в това отношение не е имало нарушение. Така че… назад!

Макар и изненадан от убедителния довод, подстрекателят изкрещя заповеднически:

— Това е последната ви възможност! Що за дяволии искате да измъкнете от острова? Залежи ли има скрити тук? Или съкровища, заровени от пиратите? Минерали с несметна стойност? Каквото и да е, кажете го най-после. Няма да постигнете своето, искаме си нашия дял. Говорете или ще ви убия тук на място!

По лицата на размирниците премина тръпка — мистър Казацкян бе избухнал в ужасяващ смях.

— Ха, ха, ха! Залежи, съкровища, минерали!.. Кръгъл глупак, не си разбрал нищо. Нямаш и най-далечна представа какво се крие на острова. Никога не ще го узнаеш. А дори да го узнаеш, жалки заговорнико, никога то не ще стане жертва на твоите грабителски стремежи… Но да не губим повече време за низости, а да влезем в последното действие на великата трагична опера. Твоята задача на Тьокланд е приключена. Махай се от очите ми!

За изненада на всички мистър Казацкян така силно блъсна полковника, че го събори.

Когато безочливият представител на властта понечи да отвърне и измъкна револвера от кобура си, хората на президента, подчинени на необузданата сила на своя шеф, го обезоръжиха и укротиха.

През това време кладата в бараката бе угаснала, без огънят да се разпространи.

Размирниците навън поутихваха. Мистър Казацкян използува почивката, за да нареди на хората си:

— Това ще бъде последната ми заповед и е сигурно, че вие всички ще я изпълните, както е сигурно, че светът съществува. Трябва да успеем, ако все още стигнем навреме, Корнелиус Берцот да излезе жив от лабиринта. Не мога да позволя този проклет остров да погребе най-добрия от всички влезли в него! Напред!

Според всички признаци Изидор де Маливерт би трябвало по това време отдавна да е в списъка на множеството удавници, които през цялата история на човечеството не са устоявали пред морската стихия.

Положението му стана толкова мрачно и безнадеждно, че в тези най-трудни мигове на своето премеждие той бе готов да се сбогува с живота. Забележителните му способности на криминален следовател не струваха нищо сред беззащитната самота, в която се намираше.

Малко след като бе оставил приятелите си да превземат устремно стръмния бряг, той разбра, че яростта на океана не ще му позволи да стигне здрав и читав до «Дедал», и направи опит да се приближи отново към отвесните скали, за да догони слезлите преди него. Но и за това намерение беше твърде късно. Изцяло беше във властта на вълните.

Люшкана неспирно от напиращите вълни, крехката лодка бе отвлечена за кратко време на значително разстояние от целта му, макар и недалеч от брега. Сигналният пистолет не служеше за нищо. Проникналата в лодката вода бе разкашкала барута. Не можеше да сигнализира на «Дедал» за своето местонахождение. Освен това трябваше да впрегне всичките си сили да изгребе водата, за да отдалечи угрозата от потъване.

Всеки път, когато надигаше глава, за да се огледа, той виждаше все по-близо брега, наежен от рифове и остри скали.

— Само внезапно безветрие, уви, невъзможно по тези краища, би попречило да се разбия о подводните скали! — помисли мрачно Изидор.

Наистина нещата вървяха от зле по-зле. Ако се хвърлеше във водата, не след дълго щеше да го погълне някой водовъртеж. Ако останеше в лодката и я удържеше да не се обърне — нещо много трудно, — щеше да се приближава безвъзвратно към брега, докато някой тласък на морето го запрати срещу скалите и го направи на пихтия.