Хоан Хисберт - Загадката на остров Тьокланд

— Реших да се върна, за да те накарам да млъкнеш, противен грак, омразен дърдорко, изтъкан от предателство и скъперничество. Аз, когото приживе наричаха Корнелиус Берцот, Диханието на зората, се надигам от моята ослепителна гробница, за да запуша змийската ти уста, за да изтръгна с корен безчестната ръка, която напразно се мъчи да изкриви неразгадаемия път на съдбата.

Този почти задгробен глас зашемети докрай ужасените типове на компанията. В блясъка на факлите, мъртвешки бледен и изпит, президентът бе обзет от силно вълнение.

В скритата си наблюдателница Бонкар замлъкна вцепенен. Не смогваше ни да промълви дума, ни да се бунтува срещу непредвидимото.

Тутакси призрачният глас на този, който се представи за Корнелиус Берцот, прокънтя сега невероятно близо в гъстата чернилка:

— Докато ти, злокобни изнудвачо, беше обгърнат само от ужас, аз напредвах, за да дойда насреща ти. Ти си на досег ръка от мене. Сега разстоянието няма значение за мене. Моята сила е над всякаква човешка власт. Ще те премахна по най-страшния начин. Ще изтрия завинаги от земята досадното ти присъствие. Приготви се, Бонкар. ПРИСТИГАМ ЗА ТЕБЕ!

Бонкар нададе вик на ужас. Хората от компанията заговориха бързо един през друг:

— Преди гласът идеше от по-дълбоко…

— Сега, изглежда, е до сами нас…

— Аз не вярвам в живи мъртъвци, но… Кой ще обясни това?

— Вече е навсякъде, навсякъде. Не може да избяга! — рече Казацкян, като ги гледаше с очи, досущ жарава.

— Да се махаме оттук! Нищо не можем да сторим…

— По-добре да напуснем. Призраците са лошо нещо!

— Какво да правим с Казацкян?

— Оставете го тук с неговите магии.

Тогава президентът нададе вик, от който настръхваха косите:

— КОРНЕЛИУС, КОРНЕЛИУС, ПОЧАКАЙ МЕ, АКО ТОВА Е ПОСЛЕДНИЯТ МИ ЧАС!

Групата, която го заобикаляше, полудяла от страх, се изниза в трескаво и безредно бягство. Отнесоха със себе си всички фенерчета и факли. Останал в още по-голяма тъмнина, президентът избухна в силен смях.

Бързото бягство на бандитите получи неочаквано обезщетение. Малко преди да стигнат до един от изходите, те съзряха скривалището на Бонкар, който, сгушил се до купчината взрив, се опитваше да остане незабелязан.

Възбудата на престъпниците, които смятаха, че едва са се отървали от задгробния свят, се срина с дива жестокост върху този, който преди малко така сериозно бе заплашвал живота им. С изпокъсани дрехи и премазано от бой лице, те го повлякоха навън, с намерение там да довършат суровото линчуване.

А горе развълнуваното море продължаваше своите набези срещу островната крепост, скалите на повърхността очакваха земетръса, който щеше да ги срине, ураганът шибаше крехките сенки на размирниците. Но за нищо на света нито те, нито глупакът, когото бяха заловили, не биха посмели да се върнат в лабиринта.

С наближаването на върховния час на развръзката трагичната опера се беше избавила от второстепенните неудобни лица. Голямото последно действие щеше да премине гладко, без затруднения.

Вече без да се притеснява от нежеланите свидетели, мистър Казацкян заговори на току-що дошлия.

— Корнелиус, твоята хитрост беше страхотна! Чу ли уплашените им викове? Но нека забравим дребните неща. Кажи, беше ли там? Успя ли да стигнеш до най-дълбоката зала?

Междувременно невидимият събеседник на президента се беше приближил. Сега стоеше до сами него. Не носеше фенерче или поне не си служеше с него. Двамата мъже бяха обгърнати в мрак.

— Да, бях там, в сърцето на лабиринта. Бях там и направих необходимото. Дори аз самият не знам как успях, по твоето дело е завършено — нищо не е било напразно. Чувствувам се, като че ли съм се събудил подир дълъг сън. Макар че не бих могъл да обясня нищо…

Без да се усъмни в тези думи, на които толкова му се искаше да повярва, мистър Казацкян го прекъсна.

— Много скоро ще разбереш дълбокия смисъл на твоя подвиг. Сега вече това, за което толкова мечтаех, е завършено и мога да разкрия причината за голямата потайност. Сега ще я узнаеш. Моля те да слушаш много внимателно. Гласът ми вече е слаб и скоро ще издъхна. Боя се, че не ще стигна до края…

— Превърнат съм целият в слух.

— От младини моето тайно и голямо желание, за което почти не знаят и най-близките ми приятели, беше изучаването на легендите и митовете от всички епохи на познатата ни история. Заниманието на прадедите ми, което стана и мое призвание, ми позволи да имам винаги достъп до стари книги, ръкописи и папируси. Разлиствах ги неуморно и търсех митологични данни. На тази дейност, ведно със силното ми влечение към загадките и изобретенията, посветих по-голямата част от живота си, а през последните години и всичките си часове, всички подир важното откритие, създадено от моите ръце…