Стивън Кинг - Проклятието

— Там нямаше никой предната вечер, а и така вонеше, че и сега едва ли би имало човек. Тоя фургон го убих — искам да кажа унищожих го. АК-47 е много гадно оръжие, Уилям. Хората, които са гледали само военни филми, си мислят, че щом използуваш картечница или автомат, резултатът е спретната редичка дупки, но не е така. Мръсно е, разрушително е и става бързо. Предното стъкло на стария бонвил се пръсна навътре. Капакът на мотора малко се повдигна. После куршумите го подхванаха и го отпраха, фаровете гръмнаха. Гумите също. Решетката на мотора падна. Не можех да видя как водата изтича от радиатора, беше много тъмно, но когато пълнителят се свърши, със сигурност я чух. Накрая идиотският автомобил изглеждаше като блъснат в стена. И през цялото време, докато стъкло и хром хвърчаха навсякъде, оня старец изобщо не помръдна. Само гледаше пробляскванията на дулото, за да може да прати хората си след мен, ако съм толкова глупав, че да го изчакам да ги събере. Реших да спра преди да е успял да го направи.

Джинели затичал към пътя приведен като войник от Втората световна война, който напредва под вражеския огън. След като го стигнал, се изправил и се втурнал в спринт. Подминал вътрешния часови — онзи, когото бил повалил с приклада — почти без да го погледне. Но когато стигнал мястото, където бил хванал господин Уокман, се спрял задъхан.

— Не беше трудно да го намеря дори в тъмното — продължи Джинели. — Чувах как храсталакът се огъва и пука. Когато се приближих, чух и самия него — ънт, ънт, ут, ут, глъмп, глъмп.

Лемке всъщност бил успял да заобиколи четвърт от дървото, към което бил прилепен — в резултат се стегнал повече отколкото преди. Слушалките били паднали и висели около врата му върху кабелите си. Щом видял Джинели, спрял да се върти и само го погледнал.

— В очите му прочетох мисълта, че ще го убия и че адски се страхува — обясни Джинели. — За мене това беше идеално. Старият тип не се боеше, но, казвам ти, това хлапе искрено желаеше никога да не са се закачали с тебе, Уилям. За нещастие, не можах наистина да го поизпотя — нямаше време.

Коленичил до Лемке и вдигнал своя АК-47 така, че Лемке ясно да види какво е това. От погледа му проличало, че знаел много добре.

— Нямаш много време, задник, така че слушай добре — казал му Джинели. — Кажи на стареца, че следващия път няма да стрелям високо или ниско, нито по празни коли. Кажи му, че Уилям Халек казва да го оттегли. Разбра ли?

Лемке кимнал, доколкото лентата му позволявала. Джинели отлепил устата му и измъкнал парчето от тениската.

— Тук скоро ще стане навалица — завършил Джинели. — Викай и ще те намерят. Запомни ли съобщението?

Обърнал се да си върви.

— Вие не разбирате — дрезгаво се обадил Лемке. — Той никога няма да го оттегли. Той е последният от големите маджарски вождове — сърцето му е от камък. Моля ви, господине, аз ще запомня, но той никога няма да го оттегли.

По пътя един пикап се друсал към циганския лагер. Джинели обърнал глава, после отново погледнал Лемке.

— Камъните може да се разтрошават — отсякъл той. — Кажи му и това.

Джинели отново излязъл на пътя, пресякъл го и тръгнал към кариерата за чакъл. Минал още един пикап, а после три коли една след друга. Местните хора, разбираемо заинтересувани от стрелбата с автоматично оръжие посред нощ край малкия си град, не представлявали истински проблем за Джинели. Светлината от приближаващите се фарове му оставяла достатъчно време да се шмугне в гората всеки път. Чул приближаващата се сирена тъкмо, когато влизал в кариерата.

Запалил Нивата и я закарал без светлини до края на краткия отбив. Край него профучал шевролет с подвижна полицейска сива лампа на таблото си.

— След като замина, изтрих саждите от лицето и от ръцете си и го последвах — продължи Джинели.

— Последва го? — намеси се Били.

— Така е по-безопасно. Щом има стрелба, невинните граждани ще си изпотрошат краката да се доберат там, за да видят малко кръв преди ченгетата да дойдат и да я измият от тротоара. Хората, които отиват в друга посока, са подозрителни. Много пъти си тръгват тъкмо, защото имат пистолети в джобовете си.

Когато стигнали отново ливадата, вече имало шест коли, спрели покрай пътя. Светлините от фаровете се кръстосвали. Пищящи хора тичали нагоре-надолу. Колата на полицая била паркирана близо до мястото, където Джинели ударил втория младеж; синята светлина на полицейската лампа осветявала околните дървета. Джинели спуснал стъклото на Нивата: