Стивън Кинг - Проклятието

— Този не слушаше просто музика — обясни Джинели. — Беше дълбоко заспал. Некадърни пазачи, но какво можеш да очакваш от цивилните. Освен това, още не бяха разбрали, че аз съм сериозна и дългосрочна заплаха за тях. Ако знаеш, че някой сериозно си е поставил за цел да те съсипе, оставаш буден. Оставаш буден, дори когато ти се иска да заспиш.

Джинели отишъл до заспалия часови, избрал определено място от главата му и после доста силно стоварил приклада на своя Калашников там. Чуло се тупване като удар по махагонова маса от немощна ръка. Часовият, който бил удобно подпрян на едно дърво, паднал в тревата. Джинели се навел и пипнал ръката му. Имало пулс — бавен, но постоянен. Продължил нататък.

След пет минути се изкачил върху нисък хълм. Пред него вляво била ливадата. Джинели виждал тъмния кръг на колите, спрени на около двеста метра от пътя. Тази нощ нямало лагерен огън. Слаба светлина, позакрита от пердетата, имало единствено в няколко микробуса.

Джинели пропълзял надолу до средата на хълма, като държал автомата пред себе си. Намерил удобна издадена скала, на която можел здраво да опре оръжието и откъдето лагерът се виждал добре.

— Луната тъкмо се показваше, но аз не смятах да я чакам. Освен това виждах достатъчно добре за работата, която ми предстоеше — бях на не повече от седемдесет метра от тях. А и не трябваше да правя нищо особено прецизно. За това Калашников така или иначе не ти трябва. Все едно да правиш операция от апендицит с резачка за дърва. Калашников става за плашене на хората. И аз наистина ги уплаших. Бас държа, че почти всички са пуснали лимонада в чаршафите си. Но не и старецът. Той е от най-жилавите, Уилям.

След като закрепил добре автомата, Джинели поел дълбоко дъх и се прицелил към предната гума на микробуса с еднорога. Пеели шурци, наблизо шумоляло поточе. През тъмната ливада се обадил козодой. При втория му вик Джинели открил огън.

Ревът на автомата раздрал нощното спокойствие. Огънят обвил края на дулото като ореол, докато първият пълнител — трийсет патрона с калибър 30, всеки дълъг почти като цигара, всеки зареден със сто и четиридесет зърна барут — не бил изстрелян. Предната гума на микробуса с еднорога не само се спукала; тя гръмнала. Джинели задържал огъня по дължината на микробуса.

— Изобшо не засегнах каросерията — каза той. — Разсипах обаче земята под нея. Стрелях по-надалече заради резервоара. Виждал ли си някога микробус да избухва? Същото става, когато запалиш фойерверк и го захлупиш с консерва. Веднъж видях такова нещо в Ню Джързи.

Задната гума на микробуса се пръснала. Джинели откопчал първия пълнител и сложил нов. Долу врявата започвала. Долитали гласове — някои сърдити, повечето просто уплашени. Една жена изпищяла.

Някои от тях — точно каква част Джинели не можел да каже — изхвърчали от микробусите — повечето по пижами и нощници, всички объркани и уплашени и всички се опитвали да гледат в пет различни посоки едновременно. Тогава Джинели за първи път видял Тадъз Лемке. Старецът изглеждал почти смешен в издуващата се нощница. Кичури коса стърчали под шарената му нощна шапчица. Заобиколил микробуса с еднорога, погледнал спуканите му и изкривени гуми, после обърнал очи право към мястото, където лежал Джинели. Каза на Били, че в горящия му поглед нямало нищо смешно.

— Знаех, че не може да ме види — поясни той. — Луна нямаше, а лицето и ръцете ми бяха почернени — просто бях още една сянка в ливадата. Но… мисля, че наистина ме видя, Уилям, и сърцето ми се сви.

Старецът се обърнал към хората си, които започнали да прииждат към него, като още бърборели и размахвали ръце. Викнал им на ромски и махнал към колите. Джинели не разбирал езика, но жестът бил достатъчно ясен: Прикрийте се, глупаци такива.

— Много късно, Уилям — самодоволно отбеляза Джинели.

Отправил втория откос във въздуха право над главите им. Вече много хора пищели — мъже, не само жени. Някои се хвърлили на земята и започнали да лазят — повечето със спуснати глави и със задници, вдигнати нагоре. Останалите бягали, като се хвърляли във всички посоки освен в тази, откъдето идвал огънят.

Лемке останал на мястото си и ги напътствувал със силен глас. Нощната му шапчица паднала. Бягащите продължили да бягат, пълзящите пълзели. Лемке обикновено сигурно ги е държал в пълно подчинение, но сега били изпаднали в паника от Джинели.

Фургонът понтиак, от който взел сакото и гуменките предната вечер, бил паркиран до микробуса, с лице към него. Джинели поставил трети пълнител в АК-47 и отново стрелял.