Стивън Кинг - Проклятието

Светът се люшна в сива мъгла… после чу равния силен звук от плесница и усети, че бузата му пламва. Отвори очи и видя, че Джинели се обляга на стола си.

— Извинявай, Уилям, но е точно като в рекламата за лосиона за след бръснене — имаше нужда от това. Мисля, че почва да те гризе съвестта за този Спъртън; искам да престанеш да се измъчваш, чуваш ли? — Тонът на Джинели беше внимателен, но очите му бяха сърдити. — Ти преобръщаш всичко в ума си като ония сърцераздирателни съдии, които искат да обвинят всекиго, включително и президента на Съединените щати, за това, че някое наркоманче е заклало една старица и е откраднало чека й от общественото осигуряване — всекиго, значи, освен глупавото наркоманче, което в момента е застанало пред него и чака да получи условната си присъда, за да излезе и да го направи отново.

— Това е напълно безсмислено! — започна Били, но Джинели го прекъсна:

— Разбира се. Ти не си убил Спъртън, Уилям. Някой циганин го е направил и който и да е той, в основата на всичко стои старецът, а това го знаем и двамата. Освен това никой не е принуждавал Спъртън. Правеше нещо, за което му се плащаше, това е всичко. Бил е невнимателен и те са го наказали. Кажи ми сега, Уилям — искаш ли да се оттегля или не.

Били въздъхна дълбоко. Бузата му още пареше на мястото, където Джинели го бе плеснал.

— Да. Все още искам да се оттегли.

— Добре тогава, стига сме говорили за това.

— Окей.

Остави Джинели да довърши разказа си, без да го прекъсва. А и беше премного удивен, за да му хрумне да го прекъсва.

Джинели отишъл зад бензиностанцията и седнал на купчина стари гуми. Искал да се успокои и затова седял там двайсетина минути, като гледал нощното небе — последните слънчеви лъчи току-що били изгаснали на запад — и размишлявал спокойно. Когато се почувствувал добре, се върнал при Нивата. Изтеглил я на заден ход до бензиностанцията, без да пали светлините. После измъкнал тялото на Спъртън от наетия форд и го нагласил в багажника на Нивата.

— Може да са искали това да ми послужи за предупреждение или да ме окачат с главата надолу, когато собственикът на бензиностанцията открие трупа в колата и моето име върху документите за наемане на колата. Но беше глупаво, Уилям, тъй като щом момчето е било застреляно с метално топче, вместо с куршум, полицаите само биха си помислили за мен, а после биха се насочили към тях — в края на краищата номерът на момичето е стрелба с прашка по цел.

При други обстоятелства бих се радвал да видя хората, които преследвам, сгащени така, но дотам сме го докарали, че трябва сами да си свършим работата. Освен това, ако нещата вървяха по плана ми, очаквах, че ченгетата ще говорят на другия ден с циганите за нещо съвсем различно, така че Спъртън само би усложнил нещата. Затова взех тялото. Слава Богу, бензиностанцията си стоеше съвсем изоставена на оня второстепенен път — иначе не бих могъл да го направя.

Джинели потеглил, а тялото на Спъртън било свито в багажника до трите по-малки пакета, донесени му същия следобед от „бизнес съдружника“. Открил Финсън роуд на по-малко от километър по-нататък. Циганите явно се били настанили покрай западната бархарбърска магистрала 37-А, за да им е по-удобно да работят с клиентите си. Финсън роуд — неасфалтиран, изровен и обрасъл с трева — бил нещо съвсем друго. Служел им за скривалище.

— Така нещата ставаха малко по-сложни, също като почистването, което трябваше да направя вместо тях на бензиностанцията, но от друга страна бях страшно доволен, Уилям. Исках да ги уплаша, а те се държаха като хора, които бяха уплашени. След като веднъж хората се уплашат, става по-лесно да ги държиш в това състояние.

Джинели загасил светлините на Нивата и карал още половин километър по Финстън роуд. Видял отбивка, която водела към изоставена кариера за чакъл.

— По-съвършено място не бих могъл и да си поръчам — долълни той.

Отворил багажника, извадил тялото на Спъртън и го затрупал с разпиления чакъл. След като погребал тялото, се върнал при новата, глътнал още две амфетаминчета, после разопаковал големия пакет от задната седалка. СВЕТОВНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА КНИГАТА, пишело на етикет отгоре. Вътре имало автомат Калашников АК-47 с четиристотин патрона, сгъваем нож, дамска вечерна чанта, пълна с оловни сачми, руло прилепваща лента „Скоч“ и буркан лампени сажди.

Джинели почернил лицето и ръцете си, после закрепил ножа към прасеца си. Прибрал останалата част от лентата в джоба си и потеглил.