Стивън Кинг - Проклятието

— Напуснах укритието — поясни той. — Вече ми беше дошло до гуша да се чувствувам като някой супергерой от глупава книжка с комикси.

Спъртън му бил казал, че циганите били разположили лагера си върху някаква ливада на три километра по-нататък покрай пътя. Джинели навлязъл в гората и тръгнал в тази посока все покрай пътя. Не смеел да го изпуска от поглед, защото го било страх да не се загуби.

— Напредвах бавно — каза той. — Непрекъснато настъпвах пръчки и налитах върху клони. Надявам се, че не съм попаднал на отровен бръшлян. Имам ужасна алергия към отровния бръшлян.

След два часа, прекарани в борба с оплетения храсталак от източната страна на Финсън роуд, Джинели видял нещо тъмно в по-тесния край на пътя. Отначало си помислил, че е пътен знак или някакъв стълб. След миг осъзнал, че е човек.

— Стоеше си там спокоен като касапин в хладилно помещение за месо, но ми се струваше, че сигурно ме будалка, Уилям. Опитвах се да не шумя, но все пак аз живея в Ню Йорк. Не мога да се движа като индианец, нали? Реших, че се преструва и ме чува, но иска да му застана по-удобно. Тогава щеше да се обърне и да ме почне с ножа. Със стрелба бих могъл да му изпразня чорапите, но това би събудило всички на два километра наоколо, а освен това ти бях обещал да не наранявам никого.

Така че стоях и стоях. Останах петнайсет минути, като си мислех, че ако се помръдна, пак ще стъпя на клонче и забавлението ще започне. После той се помества към канавката, за да се изпикае, а аз не мога да повярвам на очите си. Не знам къде този тип е вземал уроци по стоене на пост, но положително не е било във Форт Браг. Носи най-старата пушка, каквато съм виждал от двайсет години — корсиканците й викат „луп“. Освен това. Уилям, на ушите му има чифт слушалки „Уокман“! Бих могъл да отида зад него, да сложа ръце на устата си и да изкрещя „Здравей, Кълъмбия“ и той пак не би се помръднал.

Джинели се изсмя.

— Едно нещо ще ти кажа — бас държа, старецът не е знаел, че този тип си слуша рокендрол, докато би трябвало да следи да не се появя аз.

Когато часовият се върнал на предишното си място, Джинели се приближил към него откъм гърба, без повече да си прави труда да не шуми. Пътем свалил колана си. Нещо предупредило часовия — зърнал нещо с ъгълчето на очите си — в последния момент. Последният момент не винаги е прекалено късно, но този път било. Джинели плъзнал колана около врата му и го стегнал. Борбата не продължила дълго. Младият циганин хвърлил пушката и се вкопчил в колана. Слушалките се плъзнали по бузите му и Джинели дочул Ролинг стоунс и отекващата им в тишината песен „Под палеца ми“.

Младежът започнал да се задушава и гърлото му заклокочило. Съпротивата му отслабнала, а после напълно спряла. Джинели задържал колана още двайсет секунди, после го отпуснал („Не исках да го карам да се чувствува глупав“, сериозно обясни той на Били) и завлякъл човека в храсталака на близката могила. Бил приятен мускулест младеж на около двайсет и две години, носел дънки и ботуши „Динго“. От описанието на Били Джинели се досетил, че бил Самюъл Лемке, а Били се съгласи. Джинели намерил достатъчно голямо дърво и го прикрепил към него с лента скоч.

— Ако кажеш на някого, че са те прилепили със скоч към дърво, би звучало глупаво, но само ако не ти се е случвало на тебе. Ако си омотан с достатъчно от тази гадост, можеш повече да не се тревожиш. Лепящата се лента е силна. Ще си останеш на мястото, докато някой не дойде и не я среже, за да те освободи. Не можеш да я скъсаш и съвсем сигурно не можеш да я развържеш.

Джинели отрязал долната част от тениската на Лемке, натъпкал му я в устата и също я омотал с лента.

— После му обърнах касетката и върнах слушалките на главата му. — Не исках да скучае прекалено, когато се събуди.

Сега Джинели тръгнал по самия път. Той и Лемке били еднакви на ръст и решил, че може да рискува да попадне и на друг часови, без да го разпознаят веднага. Освен това ставало късно, а в последните четиридесет и осем часа той бил дремнал за малко само на два пъти.

— Пропуснеш ли достатъчно сън, работата ти ще се оплеска — добави той. — Ако играеш „Монопол“, няма нищо. Но ако се занимаваш с гадове, които застрелват хората, а после пишат обезкуражителни съобщения по челата им с пилешка кръв, може и да умреш. А стана така, че аз наистина направих грешка. Имах късмет, че успях да се отърва. Понякога Бог ни прощава.

Грешката била, че не забелязал втория часови чак докато не минал покрай него. Станало, защото вторият човек се бил изтеглил назад в сенките, а не стоял на края на пътя като Лемке. Късметът на Джинели бил, че това не било направено заради прикритие, а заради удобство.