Стивън Кинг: Проклятието

После: Туп, туп.

Една силно набръчкана ръка се размаха немощно над капака на олдсмобила. Бе украсена с езически пръстени от ковано желязо. Три капки кръв се размазаха по предното стъкло. Халек смътно съзнаваше, че ръката на Хайди бе обхванала ерекцията му, възпираше оргазма, предизвикан от шока, и създаваше внезапна ужасяваща болка-удоволствие…

И дочу шепота на циганина някъде изпод себе си; издигаше се през мокета на скъпата кола — приглушен, но достатъчно ясен: По-слаб.

Събуди се с тръпка, обърна се към прозореца и почти изкрещя.

Луната представляваше ярък полумесец над Катскилс 1 1 Катскилс — висока планинска верига в югоизточната част на щата Ню Йорк — Б.пр. и за миг той си помисли, че това е старият циганин, с леко наклонена глава, надничаща в прозореца им, а очите му са две ярки звезди в мрака на небето над горната част на щата Ню Йорк; в усмивката му имаше вътрешна светлина, разливаща се студено като светлината от буркан, пълен с августовски светулки, каквито бе виждал като момче в Северна Каролина — стара, студена светлина; луна във формата на древна усмивка, която замисля отмъщение. Били пое дълбоко дъх, затвори здраво очите си, а после отново ги отвори. Луната си беше отново обикновена. Отпусна се и след три минути заспа.

Другият ден бе ярък и ясен и Халек накрая склони да се качи по пътеката-лабиринт с жена си. Теренът около Моухонк бе изпъстрен с екскурзионни маршрути — от много лесни до изключително трудни. Лабиринтът се смяташе за „умерен“ и по време на медения си месец той и Хайди го бяха изкачвали два пъти. Спомни си какво удоволствие му бе доставило да се промъква по стръмните дефилета, следван от Хайди, която му казваше да побърза, мързеланко такъв. Спомни си и как проправяше път през един от тесните, подобни на пещера, проходи в скалите и прошепна зловегцо на младоженката — „Усещаш ли как се тресе земята“, когато се намираха в най-тясната част. Беше неудобно, но тя съумя доста добре да го перне по задника.

Халек би могъл да признае пред себе си (но никога, никога пред Хайди), че тъкмо тези тесни проходи през скалите го безпокояха сега. По време на медения им месец беше слаб и стегнат, още дете в добра форма от летата, прекарани сред дървосекачите в западен Масачусетс. Сега беше шестнайсет години по-възрастен и много по-тежък. И, както веселият стар доктор Хюстън мило го бе осведомил, навлизаше в територията на сърдечните удари. Мисълта, че ще получи сърдечен удар насред планината беше неприятна, но все още доста отдалечена; по-голяма бе възможността да заседне в някой от тесните проломи, каквито имаше по пътечката към върха. Спомни си, че им се бе наложило да лазят поне на четири места.

Или… какво ще кажете за това, приятели? Старият Били Халек засяда в едно от тези тъмни места, от които те побиват тръпки, и после получава сърдечен удар! Хеййй! С един куршум два заека!

Но накрая се съгласи да опита, щом тя нямаше нищо против да продължи сама, ако той просто не се окаже в достатъчно добра форма да достигне върха. И първо щяха да слязат до градчето Ню Палц, където да си купи гуменки. Хайди охотно се съгласи и с двете условия.

В града Халек откри, че гуменките са вече отживяло понятие. Никой дори не признаваше, че си спомня думата. Купи си чифт красиви сребърно-зелени маратонки „Найк“ и тихо се възхити от удобството, което те създаваха за краката му. Това го наведе на мисълта, че не бе имал платнени обувки от… пет години? Шест? Изглеждаше невъзможно, но беше така.

Хайди им се зарадва и отново му каза, че той наистина изглежда отслабнал. Пред магазина за обувки имаше платена теглилка с надпис „Тегло и съдба“. Халек от дете не беше виждал такава.

— Скачай, юнак — подкани го Хайди. — Имам монета.

Халек, смътно притеснен, се отдръпна за миг.

— Хайде, побързай. Искам да видя колко си отслабнал.

— Хайди, тези теглилки не са верни, нали знаеш?

— Искам само една груба цифра. Хайде, Били, не ставай глупак. Той неохотно й даде плика с новите си обувки и стъпи на теглилката. Тя пусна монетата. Чу се щракане и после две обли сребристи метални пластинки се изтеглиха. Зад горната бе изписано теглото му, а зад долната — представата на машината за съдбата му. Халек рязко и изненадано пое дъх.

— Знаех си! — казваше Хайди да него. В гласа й се чувствуваше учудване, примесено със съмнение, като че ли не бе сигурна дали да изпитва радост, страх или изненада. — Знаех, че си станал По-слаб!